НОВИТЕ ДАЧНИЦИ -БЕЗПОЩАДНА И КОМИЧНА ДИСЕКЦИЯ НА СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО

„Театърът е може би последното място, където обществото дискутира и мисли на глас – и най-важното – вършим го заедно. Театърът е момент на колективно съзнание. Изключителното, неповторимото в театъра не са плюшените кресла в салона,  още по-малко позлатените фигури по тавана или завесата с пилето. Изключителното в театъра е Времето. Времето, което отделяме, за да изтръгнем процеси от реалността и да ги дестилираме до състоянието на висока възбуда, да, в известен смисъл и до степен на нетърпимост … и така да ги превърнем в изкуство. Да покажем тези процеси в момента на тяхното случване, в движение, да ги покажем като демонстрация на недовършеното, като Работа – работа върху живота, върху изкуството, върху отделната дума е привилегия и дълг на всяка сцена.“

Иван Пантелеев, из „NEOДАЧНИЦИ

Безпощадна, брутална, комична в абсурдността си дисекция на прояденото от комплекси и вини съвременно общество – такива са новите дачници на режисьора Иван Пантелеев в премиерния спектакъл на Народния театър „NEOДАЧНИЦИ”. Безпътни, объркани, надянали гротескни маски на благоприличие, благополучие и обсипан с крещящи пайети треторазряден живот – представлението по прочутата пиеса на класика Максим Горки поставя пръст дълбоко в раните на съвременния  човек, потънал и прегорял в собствения си ад, но без да преувеличава нито с трагизма, нито с патетиката.

„NEOДАЧНИЦИ” е спектакъл, вкусът от който остава дълго, след като поклоните са свършили. Дълго, след като в салона е отекнала плесницата на отрезвяването, а огризките от салама и опиянението от собственото безумие са отлетели като прашинка на сцената.

„Театърът е може би последното място, където обществото дискутира и мисли на глас – и най-важното – вършим го заедно. Театърът е момент на колективно съзнание. Изключителното,  неповторимото в театъра не са плюшените кресла в салона,  още по-малко позлатените фигури по тавана или завесата с пилето. Изключителното в театъра е Времето. Времето, което отделяме, за да изтръгнем процеси от реалността и да ги дестилираме до състоянието на висока възбуда, да, в известен смисъл и до степен на нетърпимост … и така да ги превърнем в изкуство. Да покажем тези процеси в момента на тяхното случване, в движение, да ги покажем като демонстрация на недовършеното, като Работа – работа върху живота, върху изкуството, върху отделната дума е привилегия и дълг на всяка сцена“, казва Иван Пантелеев.

Спектакълът се играе на сцената, но непрекъснато руши четвъртата стена и се обръща директно към публиката, въвличайки я в странна игра на колективно безвремие, същевременно далечно и толкова актуално и днес… И всичко това, на фона на блестящата игра на ЮЛИАН ВЕРГОВ, ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ, ИВАН ЮРУКОВ, ТЕОДОРА ДУХОВНИКОВА, РАДЕНА ВЪЛКАНОВА, АЛЕКСАНДРА ВАСИЛЕВА, СТЕФАНИЯ КОЛЕВА, ДАРИН АНГЕЛОВ, ДЕЯН АНГЕЛОВ, ХРИСТО ПЕТКОВ, НИКОЛАЙ УРУМОВ И РАШКО МЛАДЕНОВ – прекрасно разчертани от режисьора актьорски партитури, които напълно заслужено предизвикаха овациите в препълнените салони в събота и неделя.

Ден след премиерата билетите за датите през април – 3, 12 и 29 април, са почти изцяло продадени, а следващите представления са на 15, 23 и 25 май.

Пиеса на световноизвестния руски класик Максим Горки се поставя за 18-ти път в историята на Народния театър. В своята трактовка на „Дачници” Пантелеев умело преплита както собствени, така и текстове на Хайнер Мюлер, Мишел Уелбек и Бионг Хан Лий, за да покаже на публиката своите безкрайно актуални „Neoдачници” – заглавие, родено на репетиции от една „неслучайна грешка”.

 

Снимки: Росина Пенчева

 

 

„NEOДАЧНИЦИ” по Максим Горки

Режисьор ИВАН ПАНТЕЛЕЕВ

 

С участието на:

 


Басов – ЮЛИАН ВЕРГОВ

Замислов – ДАРИН АНГЕЛОВ

Шалимов – ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ

Суслов– ИВАН ЮРУКОВ

Влас – ХРИСТО ПЕТКОВ

Саша/ Яша – ДЕЯН АНГЕЛОВ

Рюмин – НИКОЛАЙ УРУМОВ

Чичото Двуеточие (пианист) – РАШКО МЛАДЕНОВ

Варвара–РАДЕНА ВЪЛКАНОВА

Маря – ТЕОДОРА ДУХОВНИКОВА

Олга– АЛЕКСАНДРА ВАСИЛЕВА

Катерина – СТЕФАНИЯ КОЛЕВА


 

Сценичен вариант: Иван Пантелеев, сценография и костюми: Милена Пантелеева, музика: Рашко Младенов, драматург на постановката: Мирела Иванова