Представления


Постановъчен екип:

режисура Стоян Радев
сценография Венелин Шурелов
фотограф Атанас Кънчев

Солунските атентати са извършени през периода 15-17 април стар стил (нов стил 28-30 април) 1903 година в Солун. Организирани са от група български младежи от Солунската българска мъжка гимназия, анархо-терористи, известни в историята като гемиджиите. Членовете на групата сами се наричат „гемиджии” и се определят като хора, простили се вече с живота си, и пуснали своята лодка в бурното море, която или ще изкарат благополучно на брега, или ще я разбият в скалите.
Атентаторите целят да засегнат финансовите и икономическите интереси на западните държави в Османската империя и да ги принудят да действат в защита на българското население в Македония. Взривени са сградата на „Отоман банк”, френският кораб „Гвадалкивир”, прекъснато е осветлението на града. Повечето от атентаторите загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града. Саможертвата на младежите изостря още повече обстановката в размирните европейски части на Османската империя.

Георги Данаилов:
Пиесата представляваше един непрестанен и трагичен спор между разума в името на свободата и смъртта в нейно име. Този спор продължава да се изостря и в наши дни и не търпи дефиниция. Тероризмът се осъжда, преследва и проклина, но ведно с това се среща все по-често по всички краища на изумената земя. Може би наистина има някаква грешка в човека. Може би прогресът е враг на свободата… Може би…

Стоян Радев:
Най-естествените неща са и най-смайващи.
Естественото чувство за принадлежност към една земя, която наричаш своя родина, може да бъде смутено от исторически разкази, от чужди претенции, от агресии и борби. Болезнено смайващ е въпросът чия е земята, на която си роден, можеш ли да я наречеш своя, трябва ли да я браниш и на каква цена. Чия е Македония, чия е Украйна, чия е Шотландия, чия е Сирия…
Естественото чувство за принадлежност към собственото ти живеене също може да бъде разтърсено от кризи, поставящи под съмнение дори тази проста връзка. Болезнено смайващ е въпросът чий е този живот, кой може да се разпорежда с него, дар ли е, изпитание ли е, отговор ли е, или е питане, какво значи собствен и не е ли такъв едва тогава, когато можеш ти сам да го прекъснеш…
А какво е любовта, какво е свободата? Преживяването им отново е естествено и смайващо.
Пиесата на Георги Данаилов „Солунските съзаклятници” превръща един действителен исторически случай в драматична поема – документалните събития се връщат като халюцинация, като сън наяве. Те търсят своите оправдания, сякаш отново изправени пред съда на времето, но като че ли за да ни накарат да се откажем от тях, да престанем да преследваме строго логичните обяснения и да се оставим на поезията, в която можем да намерим повече истина, отколкото в историята.

НОВИНИ

понеделник, 16 юли 2018 г.
  • С БЛИЗО 600 ПРЕДСТАВЛЕНИЯ И 120 000 ЗРИТЕЛИ ПРИКЛЮЧВА СЕЗОНА НАРОДНИЯТ ТЕАТЪР

    С близо 600 изиграни представления и 120 000 зрители приключва поредния си успешен сезон Народният театър „Иван Вазов”. За втора поредна година директорът Мариус Донкин и неговият екип спазиха традицията и отчетоха пред представители на медиите свършената през сезона работа. „Това, Още…

  • 168 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПАТРОНА НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР – ИВАН ВАЗОВ

    Днес се навършват 168 години от рождението на патрона на Народния театър – Патриарха на българската литература Иван Вазов, чието име Народният театър носи от 1962 година.   По традиция годишнината на националния ни класик бе отбелязана на паметника на Още…

  • ГОЛЕМИЯТ АКТЬОР МИРОСЛАВ МИНДОВ НА 94

    Днес отбелязваме 94-ия рожден ден на големия български актьор Мирослав Миндов – една от прочутите звезди на Народния театър “Иван Вазов”, когото публиката познава и от многобройните му роли в киното. Мирослав Миндов е роден на 7 юли 1924 г. Още…

ПРЕМИЕРИ

27 ОКТ
Калигула
28/29 СЕП
"Чаровно лято"
13/14 ОКТ
Цветът на дълбоките води

Галерия