НАРОДНИЯТ ТЕАТЪР ОТНОВО ИМА СЦЕНА „АПОСТОЛ КАРАМИТЕВ”

От днес Народният театър „Иван Вазов” отново има Сцена „Апостол Карамитев”. Години, след като най-малкото артистично пространство в театъра се наричаше Сцена на IV етаж, то заслужено си връща името, което заслужава – на легендарния актьор и негов създател.

Ден, след като отбелязахме 95 години от рождението на един от най-прочутите и харизматични актьори с десетки роли на първата ни сцена, и шест години, след като синът му – Момчил Карамитев, започва мисията си да върне името на баща си на сцената, това вече е факт. Табела с името Сцена „Апостол Карамитев” и прочутия портрет на актьора, нарисуван от Дора Бонева, вече ще посрещат зрителите на спектаклите тук.

През 1968 година именно Апостол Карамитев е човекът, който превръща пространството, служило до този момент за партийни и творчески събрания, в театрална сцена.

„Не мога да опиша вълнението си от това, че този момент, който чаках повече от шест години, вече е реалност. Че съм завършил кръстоносния поход, който започнах, и че днес е факт една голяма победа – не само за мен, но и за всички”, сподели пред събралите се колеги, творци и журналисти Момчил Карамитев. – „Апостол Карамитев – един безпартиен актьор, успя да превърне това пространство в камерна сцена. Не с таланта на архитект, не като дизайнер, а като човек. Той разбираше още тогава, че диалог с публиката е нужен в по-интимен план, че се гради нещо, което остава за неговите братя и сестри актьори и режисьори. Искам да благодаря за съдействието на сегашния директор Мариус Донкин, на заместник-министъра на културата Румен Димитров, на министър Боил Банов, които помогнаха много името на тази сцена да се завърне с достойнство там, където му е мястото. Колеги, когато стъпвате на тази сцена, носете отговорност и играйте всеотдайно, без преструвки, за публиката. Там някъде има хора, които имат нужда от вас. Ще завърша с думите на един голям българин – учителя Петър Дънов: „За да знаем как да направим нещо и да сме доволни, необходима е светлина. Ето я светлината!”, завърши той.

Драматургът в Народния театър д-р Светлана Панчева припомни, че първият спектакъл, който се играе на тази сцена през 1968 г., е „Амазонка”, в която самият Апостол Карамитев е в една от главните роли.

„Апостол Карамитев води не само актьорска, но и чисто лична творческа борба, за да има в Народния театър сцена, в която да бъдат поставяни спектакли, които са по-близки до хората и такива, които да говорят с публиката без излишен патос, без прекаленото идеологизиране. Тази сцена е щастливо орисана от неговия дух, защото и до днес едни от най-добрите спектакли се осъществяват точно на тази сцена”.

Творческият път на Апостол Карамитев в Народния театър започва още по времето, когато той е актьор в класа на Боян Дановски през 1948 година и една от първите му роли е на Жак в „Както ви се харесва” на Шекспир. Сред паметните му роли са Ромео в „Ромео и Жулиета” в постановката на Стефан Сърчаджиев, в която той се среща със съпругата си Маргарита Дупаринова, Маркиз Поза в Дон Карлос, за която критиците отбелязват изключителната мощ на внушението на човека, борещ се за свободата, Глумов в „И най-мъдрият си е малко прост” на Островски, Гвидо Феранти в „Херцогинята от Падуа” на Оскар Уайлд и трите забележителни роли именно на тази сцена – Виктор Франц в „Цената” от Артър Милър и в „Хенрих IV” на Луиджи Пирандело. Тези роли свързват съдбовно актьора, мястото и любовта и спомените на публиката.

Сред специалните гости на събитието беше и една от многото актриси, играли на една сцена с Апостол Карамитев – Емилия Радева, която си припомни емоционално срещите си с харизматичния актьор. На финала тя погледна нагоре и изпрати въздушна целувка на актьора със сълзи в очите.

На финала на събитието публиката видя и няколкоминутен филм с видео и снимкови материали, запечатали паметни моменти и роли на Апостол Карамитев, на фона на последното му интервю. В което той казва: „Аз миналото не го обичам. За нищо не се срамувам и за нищо не съжалявам. Може би защото професията ми е такава, та и за бъдещето си не обичам много да говоря. Колчем съм правил планове, винаги не е ставало това, за което съм си мислел. И ми остава само едно – това проклето и хубаво настояще. Знам ли… Цял живот то е запълвало живота ми. Много бих искал да преценя, какво в живота ми е било победа и какво – поражение. И стигам до едно тъжно заключение – че много от победите, които съм извоювал, след време се оказват жалки и незначителни. И обратното – много от пораженията с времето се оказват големи победи. Над себе си, над собствената си гордост и собствените си заблуждения. Знам ли… Работа, работа, работа… Това е бил живота ми, това е… И наверно това ще бъде. Аз не знам вече, кое е добро, кое е лошо, кое е победа, кое е поражение. И не искам да знам. Пак ви казвам – за нищо не съжалявам и от нищо не се срамувам. Но само едно знам: Господи, що нещо ни чака занапред! Що работа ни чака занапред… За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори…”

Снимки: Божидар Марков и архив Народен театър „Иван Вазов”

 

АПОСТОЛ КАРАМИТЕВ – РОЛИ В НАРОДНИЯ ТЕАТЪР

 

  1. Офицер в “Часовникар и кокошка” от Ив. Кочерга, 1945 г. (в театър “Балкан”)
  2. Жак в “Както ви се харесва” от Шекспир, 1947 г (в театър “Балкан”),пост. Боян Дановски
  3. Сергей Левашов в “Млада гвардия” от А. Фадеев, пост. Боян Дановски, 1947 г.
  4. Бойко в “Тревога” от О. Василев, 1948 г.
  5. Адютантът в “Царска милост” от К. Зидаров, 1948 г.
  6. Алексей в “Егор Буличов и другите” от М. Горки, 1949 г.
  7. Жак в “Както ви се харесва” от Шекспир, 1949 г.
  8. Апанасенко в “За тия, които са в морето” от Б. Лавреньов, 1949 г.
  9. Могилански в “Разузнаване” от Л. Стрелков, 1949 г.
  10. Владимир Дорохин в “Стари другари” от Л. Малюкин, 1949 г.
  11. Кореспондент в “Дом на уличката” от Л. и П.Тур, 1950 г.
  12. Моряк в “Разлом” от А. Лавреньов,1950 г.
  13. Моряк в “Разлом” от А. Лавреньов, пост. Борис Бабочкин, 1951 г.
  14. Хайнес в “Лайпциг-33” от Л. Компанеец и Л. Кронфелд, 1951 г.
  15. Никита Замислов в “Дачници” от М. Горки, 1952 г.
  16. Сава в “Искри в нощта” от Ар.Барух,1953 г.
  17. Ромео в “Ромео и Жулиета” от Шекспир, 1954 г. (Жулиета – Маргарита Дупаринова)
  18. Ведерников в “Години на странстване” от Ал. Арбузов, 1955 г.
  19. Маркиз Поза в “Дон Карлос” от Фр. Шилер, 1955 г.
  20. Сергей Чагин в “Майка на своите деца” от Ал. Афиногенов, 1956 г.
  21. Гвидо Феранти в “Херцогинята от Падуа” от О. Уайлд, 1957 г.
  22. Вестител в Антигона” от Софокъл, 1958 г.
  23. Майор Есев в “Незабравими дни” от Л. Стрелков, 1959г.
  24. Барон Пертус в “Седем вика в океана” от Ал. Касона, 1959 г.
  25. Алберт Арманов в “Пред буря” от Б. Балабанов, 1960 г.
  26. Джорж Кетъл в “Скандал в Брикмил” от Дж. Пристли, 1961 г.
  27. Глумов в “И най-мъдрият си е малко прост” от А. Островски, 1961 г.
  28. Биф в “Смъртта на търговския пътник” от Артър Милър, 1964 г.
  29. Велизар в “Рожден ден” от Др. Асенов, 1964 г.
  30. Стретън в “Добрата стара Англия” от С. Моъм, 1964 г.
  31. Джери Райън в “Двама на люлката” от У. Гибсън, 1965г.
  32. Джо в “Мигове от живота” от У. Сароян, 1966 г.
  33. Иванов в “Амазонката” от Б. Райнов, 1968 г. (открива се Камерна сцена на ІV етаж)
  34. Виктор Франц в “Цената” от Артър Милър, 1968 г. (Камерна сцена на ІV етаж)
  35. Симеон в “Монахът и неговите синове” от М. Милков, 1969 г.
  36. “Хенрих ІV” от Л. Пирандело, 1970 г. (Камерна сцена на ІV етаж)
  37. Граф Лестър в “Мария Стюарт” от Шилер, 1970 г.
  38. Николай Коперник в “Краят на книга шест” от Й. Брошкевич, 1971 г.
  39. Пьотр в “Еснафи” от М. Горки, 1971 г.
  40. Хайнес в Двубой на столетието” от Л. Кампанеец и л. Кронфелд, 1972 г.