ФАТАЛНА ЛЮБОВ СЪБИРА НА СЦЕНАТА ТЕОДОРА ДУХОВНИКОВА, ИВАН ЮРУКОВ И ДАРИН АНГЕЛОВ

Разтърсващата драма на Пейо Яворов «Когато гръм удари, как ехото заглъхва», отново е на сцената на Народния театър «Иван Вазов». Тази вечер, 26 март, от 19:00 часа на Камерна сцена е премиерата на спектакъла, режисиран блестящо от Бина Харалампиева. Малко повече от година след успеха на «Лисичета», тя събира голяма част от звездния актьорски състав и тук: Теодора Духовникова, Иван Юруков, Дарин Ангелов, Радина Боршош и студентите Неделин Найденов и Богдан Бухалов.

«Много умни и талантливи хора са изрекли и написали верни и важни думи за един гениален автор, ЯВОРОВ. Това, което мога да добавя е: Гледайте представлението. Всичко мое е в него. Надяваме се да ви развълнуваме», лаконична е Бина Харалампиева.

Сценографията на спектакъла е на Свила Величкова, а музиката – на Асен Аврамов. Драматург е Мирела Иванова.

Следващите дати на представлението са 2, 6, 16 и 23 април, 2 и 10 май, 19 и 20 юни. Билети могат да се закупят на касите на Народния театър и онлайн на //nationaltheatre.bg/play/kogato-gram-udari-kak-ehoto-zaglahva/ .

Проф. Михаил Неделчев, най-знаковият изследовател на Яворовото творчество, нарича „Когато гръм удари“ „недопрочетената и недоизиграна пиеса на Яворов“. А проф. Димитър Михайлов допълва: „Единственият цялостен и завършен текст, който Яворов създава по време на любовните си отношения с Лора Каравелова, е пиесата „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“. Според жребия на трагичните житейски обстоятелства, това е последната му книга. В нейното създаване изключителна роля играе Лора. Тя е читател, критик, „съавтор“, неин преводач на френски, а също донякъде и прототип на женските роли. Макар да е замислена още през 1908 г., едва ли е случайно, че създаването на пиесата съвпада почти изцяло с тяхната любов преди венчавката. С „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“, Лора постига себе си и сбъдва своята мечта – да служи на своя любим и на писателя Яворов, с когото споделя в свое писмо: „Твоята пиеса би била гордост не само за българския, но и за всеки театър. “

„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“, втората по хронологичност пиеса на Пейо Яворов, има драматична история. По време на генералната репетиция на пиесата за премиерата на 17 септември 1912 е обявена мобилизация за Балканската война, възвестява я актьорът Атанас Кирчев, убит по-късно на фронта. Затова и представлението се изиграва за първи път година по-късно – на 12 октомври 1913. Режисьор е Павел Ивановски, а в ролите се изпълняват от Сава Огнянов, Елена Снежина, Кръстьо Сарафов, Вера Игнатиева и Васил Кирков.

Месец и половина след премиерата в къщата на улица „Раковски“ отекват двата фатални за поета изстрела, любимата му Лора е мъртва, а Яворов – ослепява и прекрачва в своята последна трагична година. Житейският сюжет, по-страшен и от антична трагедия, хвърля своята тежка сянка върху пиесата. Тя е изиграна 20 пъти и последното й, дневно представление, се изиграва на 19.10.1914 след погребението на Яворов.

За втори път пиесата е поставена от Хрисан Цанков на сцената на Народния театър през 1939 година, а после чак през 1979 г. – от режисьора Пантелей Пантелеев.

Двете пиеси на класика на българската поезия и драма са поставяни общо шест пъти на сцената на Народния театър между 1911 г. И 2019 г. – три пъти «В полите на Витоша» и три пъти – «Когато гръм удари».

 

 



„КОГАТО ГРЪМ УДАРИ, КАК ЕХОТО ЗАГЛЪХВА“

от Пейо К. Яворов

 

Сценична версия: Юрий Дачев и Бина Харалампиева

Режисьор: Бина Харалампиева

Сценография: Свила Величкова

Художник на костюмите: Свила Величкова

Музика: Асен Аврамов

 

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА И ИЗПЪЛНИТЕЛИ:

Сава Попович, земевладелец – ДАРИН АНГЕЛОВ

Бистра, негова жена – ТЕОДОРА ДУХОВНИКОВА

Данаил, техен син – БОГДАН БУХАЛОВ (СТУДЕНТ)

Олга, тяхна възпитаница – РАДИНА БОРШОШ (СТУДЕНТКА)

Полковник Витанов – ИВАН ЮРУКОВ

Поручик Друмев  – НЕДЕЛИН НАЙДЕНОВ (СТУДЕНТ)

 

Художник на плаката и програмата – Янина Петрова

Фотограф – Стефан Н. Щерев

 

Сезон 2018/2019 г., 1076 –та премиера от 1904 г.