Аз се Богу моля с тия думи:
Боже-светороче, що създаде
Видим свят и дивен свят невидим!
Господ-дух прати ми ти в сърцето
Да ме лъхне с пламенното слово...
Днес е денят на словото. Денят на съзиданието на света, който обитаваме. На имената, с които го наричаме и претворяваме. Денят на словото, което ни прави човеци.
И ако словото е съзидание, то какво е театърът без слово? Без живото и говоримо слово, което вдъхва живот на всяка негова частица и ни прави едно?
Какво би бил театърът без думите и всичко видимо и невидимо зад тях? Кои бихме били ние, ако просто казваме толкова много думи и толкова малко смисъл?
В този светъл ден нека се замислим за смисъла. За това, че сме тук заради тези преди и онези след нас. Нека пазим словото. Нека осмисляме всяко свое действие така, сякаш сме и на сцената на нашия живот, и публика на самите себе си
Нека се гордеем с Вазовия Език свещен на нашите деди.
Честит празник на българската просвета и култура и славянската писменост, българи!
Бъдете!