17 март 2020

Какво по-добро време да се науча как до го постигна?

Какво по-добро време да се науча как до го постигна?

Има мигове, в които човек, волю-неволю, проверява неприкосновения си запас от крепителни спомени, за да се усети по-силен и смислен, „ненапразен“ в земното си присъствие. Проглеждания, любови, неназовими прашинки, завъртяни от слънчев вятър…

Преживяване, което си остава дълбоко интимно, независимо дали искаме да изречем онова, което сме пожелали или  да го запазим в себе си… Независимо дали то ще ни умиротвори с натрупаното или натъжи с оскъдицата си…

Но си мисля, че сегашното време е и за друго: да се сродим в опорите си, да им се зарадваме, да ги опазим.

Да усетим един към друг незаразени от егоизма обич, милосърдие, усмивка…

За да можем да осъмнем след време не самотни в щастието, че ни има, а в близост с хора, с които взаимно сме си прелели душа и кураж.

Искам да пазя за този ден и думи, и мълчание.

Искам да съм все така щастлив с достойните хора, с които ме е срещнал животът ми.

Искам да ме има в техните спомени за смислени човешки срещи.

Какво по-добро време да се науча как до го постигна?

Този уеб сайт използва cookies („бисквитки“), необходими за функционирането му. С използването на сайта Вие се съгласявате с употребата на „бисквитки“.