Един от доайените на трупата на Народния театър – големият актьор Кирил Кавадарков, вече не е сред нас. Артистът с пронизващите сини очи, човекът, когото обожавахме да гледаме и слушаме, стана част от трупата на Небесния театър.
Неподражаемият актьор, съживил на сцената образите на Исай в „Януари“, Бай Хаджи Аврам в „Опит за летене“ и Глигор в „Суматоха“ от Йордан Радичков, Горилков в „Големанов“ от Ст. Л. Костов, Мичо Бейзадето в „Под игото“ и Иван Бухала в „Чичовци“ от Иван Вазов, Алкалд в „Руи Блас“ от Виктор Юго, Певец/Княз/Старец в „Кавказкият тебеширен кръг“ от Брехт, Никола дел Монико в „Колкото побере кашонът“ от Серж Валети, Ирод в „Както ви е угодно, или Дванайсета нощ“ и Вещица в „Макбет“ от Шекспир, Алдомировци в „Рейс“ от Станислав Стратиев и много други, оставя името си, записано със златни букви в историята на първата ни сцена, в чиято трупа е от почти 50 години. Бил е част и от актьорския състав на театрите в Добрич, Варна, Пловдив и Пазарджик.
Големият актьор, който е възпитаник на проф. Боян Дановски в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, е носител на наградата АСКЕЕР 1993 за поддържаща мъжка роля за Грегъри Соломън в „Цената“ от Артър Милър, реж. Леон Даниел.
В последния сезон Кирил Кавадарков очароваше публиката в спектакъла „Колко е важно да бъдеш сериозен (години по-късно)“ от Том Томас, режисиран от Бойко Илиев, където си партнираше с Емануела Шкодрева, Вяра Табакова, Антон Радичев, Славена Зайкова и Цветан Пейчев.
Изключително витална личност, с талант да пресъздава всяка своя роля с несравнимото си чувство за хумор, неизчерпаем разказвач на спомени от живота на театъра, уникален цвят в палитрата от български актьори. Само след три дни Кирил Кавадарков щеше да навърши 82 години.
Сега сцените ни опустяха и единственото, което можем да кажем е, че ще го помним. Завинаги.
Сбогом, Киро! Светъл път и аплодисменти!