На днешния ден светът празнува изкуството, което възпитава чувствата, вълнува ни, замисля ни за човека и света, прави смисъл от хаоса на реалността, вглежда ни в себе си и ни прави общност.
Театърът има огромна роля както за осмисляне на универсално човешкото, така и за изграждането на националната идентичност, дава ни чувство за принадлежност, но и ни свързва с духа на времето отвъд локалното и злободневното.
Във времена на тежки кризи и войни, когато още по-остро стои въпросът какъв е смисълът на културата и изкуството, след като човекът не изглежда да е станал по-чувствителен, по-мъдър, по-смирен, нормално е да се питаме какво точно празнуваме днес?! И отговорът е в пълните зали!
Може би всъщност това, от което най-много имаме нужда, когато нишката на смисъла се къса, когато общуването е опосредствано от технологии, „себе си“ е образ в социалните мрежи, а знанието е пренос на информация, е въображаемото времепространство, в което можем да изграждаме общи полета на споделеност, да усетим себе си, но и да видим другия, да преживеем и разберем нещата с по-голяма сила и дълбочина. И така, парадоксално „изкуственото“ ни доближава до истината!
Честит празник!