14 ноември 2022

ПАРАСКЕВА, КОЯТО ПОКОРИ ТЕАТЪРА И ХАОСА

ПАРАСКЕВА, КОЯТО ПОКОРИ ТЕАТЪРА И ХАОСА

Ако днес пред нея можеше да застане ТЯ преди 30 години, щеше да й каже: „По-смело, момиче, по-смело и намахано!“

Годината е 1992 г., денят - 14 ноември. Тя има рожден ден и най-големият подарък, който й прави съдбата, e първата й роля на Голяма сцена в Народния театър. А момичето, разбира се, е ПАРАСКЕВА ДЖУКЕЛОВА. Една от най-знаковите актриси в първата ни трупа, която, по собствените й думи, „скача на най-голямата сцена в България директно от студентската скамейка“. Спектакълът е „Великият комбинатор“ по Илф и Петров на режисьора Андрей Аврамов, а Параскева се озовава рамо до рамо с актьори-гиганти от ранга на Велко Кънев, Сава Хашъмов, Илия Добрев, Георги Мамалев, Михаил Петров...

Параскева от 1992 г. е, по собствените й думи, „абсолютен хаос“ в живота. Възпитана в скромност и уважение, тя изпитва огромен респект към колегите, с които прави първите си стъпки на професионалната сцена. 30 години по-късно ще сподели, че би посъветвала онова светлокосо момиче да действа „смело и намахано“. Защото така се оцелява в театралния свят, в който влезеш ли веднъж, излизане няма.

Паци, както я наричат колеги и приятели, „скача в дълбокото“ на театъра, току-що завършила класа на проф. Стефан Данаилов. Талантът й е забелязан веднага и след „Великият комбинатор“ следват още много роли в театъра. Благодарна е, че колегите й я приемат изключително добре.

Днес, 30 години по-късно Параскева споделя, че може би едно от най-трудните неща е да си толкова млад и да удържиш предизвикателството да излезеш на Голяма сцена на Народния театър. Защото там няма компромиси. Днес, 30 години по-късно, Параскева, която все още е запазила дяволития пламък в очите си, е подчинила хаоса в душата си. „Не е хубаво да се живее така. Хаосът е много въодушевяващ в някакъв момент, но трябва да бъде структуриран.  И аз затова обичам тази наша професия, защото има ясни правила, има режисьор, който задава посоката, има условия, които са поставени, и с тях се чувствам добре, защото дори и да съм хаос, все пак го овладявам“.

Паци, която е споделяла за себе си, че „пали от 0 до 100 за нула време“, запалва театралната искра в себе си още в трети клас, когато гледа в Градския театър на родния си град Панагюрище оператата „Лелята на Чарли“ с Видин Даскалов и решава, че иска тази „приказна работа – с красиви костюми, пеене, танци“.

Днес тя има всичко това, а също и любовта на публиката, която я обожава и аплодира всяка нейна поява на сцената.

Поредица от емблематични спектакли в компанията на най-именитите й колеги от трупата са в творческата й биография на сцената на Народния театър, и всяка роля подрежда парченце от красивия пъзел, наречен Параскева Джукелова - Наташа във „Васа Железнова“ от Максим Горки, Кора в „Анатол“ от Артур Шнитцлер, Филис в „Обир“ от Джо Ортън, Надя в „Бягащи странници” от Алексей Казанцев, Елианта в „Мизантроп” от Жан Батист Молиер,  Керън в „Август в Оклахома” от Трейси Летс, Триша в „Пет жени в еднакви рокли” от Алън Бол, Елизабет и Темида в „Ричард Трети“ по Уилям Шекспир, Маргарет в „Добри хора” от Дейвид Линдзи Абер,  Саломия в „Последното изкушение” по Никос Казандзакис, Олга в „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности“ от Максим Горки,  Тео в „Спускане от връх Морган” от Артър Милър,  Марселина  в „Един безумен ден” от Пиер дьо Бомарше, Еди в „Лисичета“... И най-новите: Пелагия в „О, ти, която и да си...“, Сара в „Компания“, Лора в „Бележките под линия“, Мария в „Народът на Вазов“ и Доротеа в „Чудесна неделя за Creve Ceour“.

Превежда и пиеси, които са поставяни на сцена: моноспектакълът й „Става дума за любов или опит за убийство“, „Пет жени в еднакви рокли“, „Моногамният“, „Дани и дълбокото синьо море“, „Унижението“, „Добри хора“ и т.н.

Параскева Джукелова има номинации "Аскеер" (2007) за водеща женска роля за ролята на Надя в "Бягащи странници“ от Алексей Казанцев, "Аскеер" (2010) за поддържаща женска роля за  Елианта в "Мизантроп“ от Жан-Батист Молиер и номинация  "Златен кукерикон" (2019) за женска роля - за Марселина в "Един безумен ден“ от Пиер дьо Бомарше.

Носител на „Златна роза“ за ролите си във филма „Сезонът на канарчетата“ (1993 г.) .  Има и две награди за водеща и поддържаща женска роля от гилдията на филмовите творци – за ролите си във филмите „Джулай” и „Съдилището”.

Във филмографията й са заглавията „Вина“ (2022 г.), „Голата истина за група Жигули“ (2021 г.), „Блаженият“ (2020 г.), „Съдилището“ (2014 г.), „Къде е Маги“ (2012 г.), „Джулай“ (2012 г.), „Време за жени“ (2006 г.), „Аз съм Дейвид“ (2003 г.), „Изпепеляванe“ (2003 г.), „Емигранти“ (2002 г.), „Асистентът“ (2001 г.), „Суламит“ (1997 г.), „Сезонът на канарчетата“ (1993 г.), „Аритмия“ (1992 г.), „Кмете, Кмете… „(1989 г.) Дългогодишен водещ на прочутото предаване "Понеделник 8 1/2" по БНТ.

 

Честит рожден ден, Паци!

Честит юбилей – 30 години на театралната сцена!

И на добър час!

 

Гледайте Параскева Джукелова на сцената на Народния театър:

„О, ти, която и да си..“ - 17 ноември 2022 г., 19:00 ч., Камерна сцена

„Бележките под линия“ – 20 ноември 2022 г., 19:30 ч., Сцена „Апостол Карамитев“

Очакваме ви на чаша вино след спектаклите!

Този уеб сайт използва cookies („бисквитки“), необходими за функционирането му. С използването на сайта Вие се съгласявате с употребата на „бисквитки“.