На 22 април Саяка Мурата беше специален гост в Народен театър „Иван Вазов“.
Авторът на романа „Жената-конбини“ беше в София за фестивала Литературни срещи и гледа сценичната адаптация на своя роман, реализирана на сцената на театъра. Присъствието на Мурата бележи рядък момент, в който съвременен световен автор вижда собственото си произведение, интерпретирано за българската сцена.
Премиерата на „Жената-конбини“ беше през януари и бързо се превърна в любим спектакъл за зрителите.
„Много теми се провиждат в романа на Саяка Мурата. Целият механизъм на човешкото съществуване се оглежда в едно „чуждо тяло“. А конбини – биещото сърце на покупко-продажбата – парадоксално се превръща в своеобразна дзен градина. И всичко това е поднесено с лекота, абсурд и хумор“ – Марий Росен, режисьор
Саяка Мурата (р. 1979 г.) е сред най-изтъкнатите представители на модерната японска литература. Всяка нейна творческа изява й носи признанието на критиката и на читателите, както и авторитетни отличия. „Жената конбини“ (2016) е 10-ият й роман, от който са продадени повече от 1 милион екземпляра в Япония, преведен е на много езици, удостоен е с престижната награда „Акутагава“. Самата Саяка Мурата е работила в денонощен магазин. Нейният болезнено откровен разказ от първо лице за „униформените“ делници на жена, обрекла се на своето конбини, е и абсурден, и комичен, и шокиращ.
Саяка Мурата за спектакъла „Жената-конбини“:
Саяка Мурата за спектакъла „Жената-конбини“ За мен беше много неочаквано да попадна на място, до което съм стигнала след 20-часов полет със самолет, и да открия такова разбиране на онова, което ме е вълнувало при написване на романа. Аз съм израснала в японския език и японското общество и всички трудни моменти, през които съм минала – натискът на обществото върху личността, принудата да се подчиняваш на определени правила, за да не станеш „чуждо тяло“, потискането – всичко това съм свързвала с японското общество. Ето защо беше изненадващо да открия такъв отзвук тук. Разбирам, че това, което е тежко и трудно за мен, е тежко и трудно и за вас, но се радвам, че мога да го споделя през романа и вашия спектакъл.
Спектакълът наистина много дълбоко ме развълнува. Постановката е намерила съвсем различен ъгъл и поглед към романа и темата, но заедно с това музиката и тези кутии- „скривалища“, които се отваряха в пода на сцената, ме накараха да усетя, че има нещо, което споделяме в отношението към романа.
Особено впечатление ми направи как Александър Тонев пресъздава странността, изкривеността на своя персонаж Шираха сан. И как на финала Фурукура (Боряна Йовчева) се превръща в някакво същество, което не е човек – всъщност тя през цялото време се движи по ръба на това да е човек и да не е човек. Този момент според мен е много добре уловен в спектакъла.