Днес, 6 декември, отбелязваме пет години откакто ни напусна Стоянка Мутафова – една от най-ярките и обичани фигури в българския театър.
Родена на 2 февруари 1922 г. в София, Стоянка-Мария Константинова Мутафова изгражда невероятна 70-годишна кариера, оставяйки дълбок отпечатък в театралното и филмовото изкуство. Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където с присъщия си талант и енергия се превръща в една от емблемите на жанра.
През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия, после следва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавна театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ (1946 – 1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия.
С богат репертоар от над 90 театрални роли, включително незабравимите си участия в „Големанов“, „Дванайсета нощ“ и „Арсеник и стари дантели“, Стоянка Мутафова е вдъхновение за поколения актьори и зрители. Тя се утвърждава и като любима актриса в българското кино с участия в емблематични филми като „Любимец 13“, „Специалист по всичко“, „Топло“ и „Кит“.
Публиката я обичаше заради искрения ѝ талант, неподражаемото чувство за хумор и неизчерпаемата ѝ енергия, която тя демонстрира до последните дни от живота си. Дори на 94-годишна възраст, тя осъществи международно турне, доказвайки, че изкуството и любовта към сцената нямат възраст.
Незабравими са ролите ѝ в Народния театър, където тя участва в знакови спектакли като „Три сестри“ от Антон Чехов, реж. Николай Масалитинов, „Дванайсета нощ“ от Уилям Шекспир, реж. Филип Филипов, „Големанов“ от Ст. Л. Костов, реж. Моис Бениеш, „Салемските вещици“ от Артър Милър, реж. Моис Бениеш, „Търси се Шекспир“ от Хайнар Кипхард, реж. Стефан Сърчаджиев, и други.
Стоянка Мутафова почина на 6 декември 2019 г. на 97-годишна възраст, но остава жива в сърцата на всички, които са имали честта да я гледат, да я познават или да споделят сцената с нея.
Днес Народният театър „Иван Вазов“ отдава своята почит към тази велика дама на българската култура. Светла ѝ памет!
„Човек не умира, докато е обичан и помнен“, казваше Стоянка Мутафова. Нека продължим да пазим спомена за нейния талант и дух!
Снимка: Стоянка Мутафова и Стефан Караламбов в спектакъла „Търси се Шекспир“ от Хайнар Кипхард, реж. Стефан Сърчаджиев, Сезон 1954/1955