23 март 2021

ТАТЯНА СИ ОТИДЕ. СЕГА ЦЯЛОТО НЕБЕ Е DUENDE...

ТАТЯНА СИ ОТИДЕ. СЕГА ЦЯЛОТО НЕБЕ Е DUENDE...

Duende е дума, която няма точна дефиниция. Няма и лесно описание. Може би най-близко до това е вдъхновението, което кара кръвта ти да кипва до болка, любовта, която те пронизва и поразява, страстта да обичаш живота толкова много, че да бъдеш самия Живот.

Когато човек, за когото duende не е просто мигновено усещане, а състояние, си отиде, duende остава. Остава да кръжи високо сред звездите, остава на сцената, дори и когато там вече е тихо, остава в спомени, усмивки, изречени и неизречени думи...

ТАТЯНА ЛОЛОВА бе Duende. Понятието „актриса“ не може да побере всичко, което тя ни казваше без думи. Понятието „актриса“ е твърде тясно за тази усмивка, която отразяваше целия ни свят. Понятието „актриса“ не може да изрази онази неутолима енергия, с която ни разсмиваше до сълзи и разплакваше до смях.

Интелектът и дарбата й я отведоха отвъд комедийното: в сложните трагикомични роли, които изгради на различни сцени. Достатъчно е да споменем героините й в „Човекоядката“, „Щастливи дни“, „Гласовете на другите“, моноспектъкъла „Дуенде“, който толкова й отиваше, изразяваше я открай докрай.

На сцената на Народния театър „Иван Вазов“ Татяна Лолова изигра пророчицата баба Бонка в пиесата на Константин Илиев „Франческа“.  

Толкова много роли. Толкова много секунди на сцената заедно с нея. Толкова много duende.

Нека е светъл небесниятй път – и преизпълнен с обич като земния, който извървя.

Сега цялото небе и звездите са duende.

 

Сбогом ТАТЯНА, и поклон!

 

НАРОДЕН ТЕАТЪР „ИВАН ВАЗОВ“

Този уеб сайт използва cookies („бисквитки“), необходими за функционирането му. С използването на сайта Вие се съгласявате с употребата на „бисквитки“.