07 януари 2021

„ТРИ ВИСОКИ ЖЕНИ“ ДАВАТ НАЧАЛО НА НОВАТА ТЕАТРАЛНА ГОДИНА В НАРОДНИЯ ТЕАТЪР

„ТРИ ВИСОКИ ЖЕНИ“ ДАВАТ НАЧАЛО НА НОВАТА ТЕАТРАЛНА ГОДИНА В НАРОДНИЯ ТЕАТЪР

Театралната 2021 г. в Народния театър се открива утре, 8 януари със спектакъла „Три високи жени“ от Едуард Олби с участието на Мария Стефанова, Виктория Колева, Радина Боршош, Василена Винченцо и Явор Вълканов. Хитовото представление, режисирано от Стефан Спасов, ще се играе на Голяма сцена от 19:00 ч. „Три високи жени“ има награда АСКЕЕР`2018 за водеща женска роля на Мария Стефанова и за костюмография на Нина Пашова.

Премиерните „О, ти, която и да си...“, „Какво да правим с виолончелото?“, „Капитал(на) грешка“ и „Страх за опитомяване“ са сред заглавията в програмата за първия месец от годината, която може да се види на https://nationaltheatre.bg/bg/programa. Другите представления, които зрителите ще могат да гледат, са „Облог“, „Neoдачници“, „Цветът на дълбоките води“, „Бащата“, „Караконджул“...

Билети за спектаклите могат да се закупят както на касите, така и онлайн на официалния уебсайт на Народния театър.

На 22 януари 2021 г. на Камерна сцена ще се състои и първата за тази година премиера – на монодрамата „Плач на ангел“ от Стефан Цанев с Христо Мутафчиев в ролята на Райчо и режисьор Стоян Радев. Сценографията и костюмите са на Елица Георгиева, композитор е Веселин Митев, драматург – Мирела Иванова, асистент-режисьор – Боряна Митева.

   „Плач на ангел“  ще „зарази“ зрителите с тревожните размисли за свободата и нейната висока цена. Райчо излиза от затвора и попада насред развързаните бесове на хаоса, които криворазбраната и злоупотребена свобода, а и мнозина от нас са оставили да шетат, рушат и безчинстват наоколо, по земите ни и в душите ни. Какво вижда и какво усеща бившият затворник, как преживява пораженията и опустошението, които смаляват смисъла на живота и смисъла на свободата, лишена от отговорности, от човечност и милост. Острите липси на порядък, социално приличие и високи общочовешки ценности пробождат като ножове Райчо, превръщат го в мишена на болката, която задава въпроси, на които ангелите могат да отговорят само с плач.

Всеки от нас понякога е Райчо, който не вижда друг изход, освен да пожелае обратно порядъка и простите, жестоки правила на затвора, уви, всеки от нас понякога е Райчо, закопнял за измамния уют на не-свободата.

„Плач на ангел“  сякаш е написана днес, за да ни изправи пред лицето на изпитанията и да ни насърчи да ги преодолеем, да преработим страданието в сила и въображение и така да се справим със самите себе си, да направим правилните нравствени и житейски избори насред нееднозначните български и световни времена.

Този уеб сайт използва cookies („бисквитки“), необходими за функционирането му. С използването на сайта Вие се съгласявате с употребата на „бисквитки“.