Акихиро ЯМАМОТО, Мотохару ЙОШИИ, Фумихиса ООНИШИ, Нобору ЯСУДА и др.
Театър Но се заражда преди близо 7 века. Той е най-старото класическо сценично изкуство, което все още съществува в оригиналната си форма и продължава да се изпълнява без прекъсване на традицията. Корените на Но са дълбоки – то се заражда като съвкупност от ритуали, много от които почитащи душите на мъртвите чрез танци и песни. Постепенно трупите си спечелват патронажа на висшите феодали, които затвърждават позицията на Но като изкуство на самурайската класа. От 16 век нататък, умението да пееш и танцуваш Но става част от основното образование на самураите. Дори и в съвременна Япония Но продължава да е едно от най-почитаните сценични изкуства. То комбинира в себе си много традиционни елементи и играе ключова роля във формирането на японската културна идентичност. Именно затова много японци – от бизнесмени до домакини – го изучават като хоби. През 2008 г. театър Но бе провъзгласен за Нематериално културно наследство под егидата на ЮНЕСКО.
Основан през 1927 г. Но Театър „Ямамото“ е най-старият съществуващ днес Но театър в Осака. Театърът е регистриран като национално материално културно наследство на Япония. Театърът организира и представя различни събития, основно в сферата на японските класически сценични изкуства. Но Театър „Ямамото“ комбинира традиционната японска архитектура с нови технологии като например LED осветление, мобилни приложения и многоезични субтитри, като по този начин успява да привлече широка японска и чуждестранна публика. Една от основните цели на театъра е представянето на традиционния театър Но като живо, релевантно и функциониращо в съвремието класическо сценично изкуство. От 2010 г. насам Театър „Ямамото“ ежегодно представя театър Но и извън границите на Япония с над 50 представления и 60 уъркшопа в страни като България, Румъния, Словакия, Франция, Италия, Финландия, Македония, Албания и др. Театърът активно си сътрудничи с местни актьори, както и с редица културни и дипломатически институции с цел дълготраен професионален и културен обмен.
По повод тройния юбилей в двустранните отношения между Япония и Република България, който се отбелязва през 2024 г. (115 години от началото на официалните контакти, 85 години от установяването на дипломатически отношения и 65 години от възстановяването им), Но Театър „Ямамото“ ще представи на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ класическата Но пиеса „Кладенецът“. Представлението ще завърши с изпълнение на празничен танц от пиесата „Каменният мост“.
По време на посещение в храм Аривара странстващ будистки свещеник среща млада жена, която му разказва местната легенда за древния поет Аривара-но-Нарихира и неговата съпруга. След като признава, че всъщност е духът на съпругата на Нарихира, загадъчната жена се стопява сред сенките. Свещеникът решава да прекара нощта в заупокойна молитва и очакване на повторна среща с духа на Жената от кладенеца.
„Кладенецът“ (на японски „Идзуцу“) е пиеса на повече от 6 века. Тя е класически представител на „илюзорния“ жанр в Но, в който главните герои представляват духове, които приемат формата на обикновени хора в първото действие и се разкриват в истинския си вид на призрак във второто. Като основна тема на пиесата се откроява будисткото схващане, че привързаността и любовта вкарват човешката душа в клопката на материалния свят и ѝ пречат да постигне истинско освобождение.
В своя трактат по драматургия „Саругаку-данги“ драматургът Дзеами я класифицира като пиеса от „най-висока класа“. „Кладенецът“ се базира на Глава 23 от класическия сборник с разкази и стихове „Приказки от Исе“ (Исе-моногатари) и се основава на популярното през 14 в. предположение, че литературните герои са всъщност действителната личност Аривара-но-Нарихира и неговата съпруга, дъщерята на Ки-но-Арицуне. Пиесата е прозорец към сърцата на древните японци – техните копнежи, терзания и страхове.
Празничният танц на легендарните зверове Шиши в пиесата „Каменният мост“ (Шаккьо) често се представя като самостоятелно представление. Сцена на този танц е загадъчният каменен мост Шаккьо – връзката между земното царство на хората и свещената земя на бодхисатва Монджу. Украсен с разцъфнали божури, този мост се охранява от два митични звяра Шиши – химери между куче и лъв. Насред този живописен пейзаж зверовете се впускат в игриви закачки и изпълняват величествен танц, благославящ с късмет и дълголетие всички, които станат свидетели на изпълнението им.
*Спектакълът е със субтитри на български и английски език.
Но Театър Ямамото
