една идея на Мая Бежанска и Елин Рахнев
Елин Рахнев
Елена Иванова
Георги Георгиев от „Остава“
Мая Бежанска, Захаринка Терзиева и Димитър Терзиев
Скоти, Скоти, Скоти ...
Никога не съм искала да спя с Хемингуей, нали го знаеш. Нали знаеш, Скоти, че с всеки бих могла. Кой ще откаже на Зелда. Родил ли се е такъв? Мразя се заради теб, Скоти. Гледах останалите мъже само като силуети. Нямаха рамене, крака, корем и носове. Само някакви черно-бели силуети, които не говореха, само ридаеха. И когато ме видеха, ридаеха в обувките ми, в стъпалата на Зелда.
Из „Козата, която свири на акордеон“
Куклена актриса играе от 25 години една и съща роля: коза, която свири на акордеон. Един ден тя решава да промени кариерата и живота си. Това е условната рамка. Но Мая Бежанска и Елин Рахнев са отишли по-далеч в общата си театрална идея и със сигурност ще ви изненадат със смелостта на формата и нестандартните си решения.
Само за 75 минути сценично време „малката голяма“ Бежанска преминава през половин дузина превъплъщения, между които Едит Пиаф, Вивиан Лий, Айседора Дънкан, Зелда Фицджералд... и всичко това – поднесено с поезия и безотказно работеща самоирония.
„Сълза в смеха. Или обратното“, казва за представлението Елин Рахнев.
И с този текст драматургът ще покаже, че както може да изстреля зрителя във високата художественост, така и бързо да го свлече в добре познатата ни ежедневна действителност, където грубияни по анцузи карат таксита, а возенето с тролей се оказва цяло приключение, опасно за живота.
Кирил Проданов
