Орелиен Бори / Младен Материч
Визуален театър
Спектакълът е визуално-поетичен, без текст.
Орелиен Бори, Харис ‘Хака’ Решич, Йелена Чович, Микаел Годбил
Орелиен Бори, Младен Материч
Жоан Камбон
Арно Вейрат
Пиер Декуивр
Пиер Пайл , Жереми Санфурш, Оливие Жануто
Изадора Де Ратул
Стефан Чипо-Дарде
Мануела Агнесини
Томас Дюпейрон
Стефан Лей
Микаел Годбил, Ярол Щубер-Понсо
Флоранс Меурис
Клемент Сегиер-Фоше
Аглае Бори и Лоран Падиу
***
Продукция Компания 111 – Орелиен Бори | Compagnie 111 - Aurélien Bory
Копродукция Théâtre Garonne Scène européenne – Toulouse, Театър де ла Сите (ThéâtredelaCité) – CDN Тулуза - Окситания, Театър "Сенар" Национална сцена, Комеди Колмар - Национален център за драматичен театър Гранд Ест Елзас, CIRCa - Национален цирков център Аух Жерс Окситания с подкрепата на FONDOC, Театър Тату. (Théâtre Garonne Scène européenne - Toulouse, Théâtre de la Cité - CDN Toulouse Occitanie, Théâtre-Sénart Scène nationale, Comédie de Colmar - Centre dramatique National Grand Est Alsace, CIRCa - Pôle national cirque Auch Gers Occitanie dans le cadre du soutien du FONDOC, Théâtre Tattoo).
Компанията 111 - Орелиен Бори се финансира по споразумение с Регионалната дирекция по културните въпроси на Окситания / Френското министерство на културата, Регион Окситания / Пиренеи - Средиземноморие и Градския съвет на Тулуза. Подкрепен е от Съвета на Департамента Горна Гарона и Френски институт.
Гостуването на спектакъла в България се осъществява като партньорска инициатива на Народен театър „Иван Вазов“ и Френски институт в България.
Турнето се организира с помощта на Френски институт Париж - Международен фонд за експорт, Френски институт в България и Театроскоп.
***
След представлението на 5 април всички зрители в залата са поканени да останат за разговор с екипа, модериран от д-р Мира Тодорова, главен драматург на Народния театър. Провеждането на такива срещи след всички български и международни премиери, юбилейни постановки и други отличителни поводи в програмата на театъра става редовна практика на Народния театър като част от дългосрочните усилия на екипа да разширява театралното поле и да свързва по нови начини всички участници в него.
***
През 1994 г. 22-годишният тогава младеж Орелиен Бори попада в Театър „Гарон“ в Тулуза и гледа спектакъла на югославския режисьор Младен Материч „Небесата са далеч и земята също“. Тази сценична среща изиграва ключова роля в собствения му творчески път и го насърчава да развие своя отличителен авторски почерк, съчетаващ с лекота в общ сценичен ритъм театър, танц, цирк и визуални изкуства.
25 години по-късно Орелиен Бори тръгва по следите на своите спомени за спектакъла, повлиял така силно цялото му творчество, редом с които преоткрива и разбиранията си за театър. Бори кани самия Младен Материч, за да извървят заедно този път, а резултатът е завладяващото сетивата визуално-поетично представление „Спомням си, че Небесата са далеч и земята също“.
„Орелиен Бори: „Небесата са далеч и земята също” беше първият спектакъл, който гледах, когато пристигнах в Тулуза.
Младен Материч: „Небесата са далеч и земята също“ беше второто представление, което Театър „Тату“ създаде през 1994 г., след като се преместихме в Театър „Гарон“.
О.Б: Именно в онази вечер осъзнах, че театърът реално не съществува, че той не е предзададена форма и че е възможно – и дори наложително – да го преоткриваме.
M.M: Горе-долу по това време често си повтаряхме, че „театърът не съществува, докато спиш“. Но в действителност тази фраза не опрости нищо. „Да тръгваш от себе си“ всъщност е надеждата, че когато един въпрос занимава теб, то той може би ще е важен и за другите. Но никога не можеш да си напълно сигурен в това. Още по-малко в момента, когато току-що си напуснал родината си и все още не си имал време да обозреш иконографията и духа на новото си обкръжение. Все още помня как, две вечери преди премиерата на „Небесата са далеч и земята също“, вярвах много по-силно от обичайното, че всичко ще е една стремглава катастрофа.
О.Б: Минаха 25 години. Знам, че това представление остави белег върху мен – път, който последвах, създавайки собствения си театър – но и остави диря в паметта ми, която искам да открия отново, точно днес.
M.M: За мен „Небесата“ беше форма на задаване на въпроси на сцената, вероятно не много приемливи, но пък нормални, когато се намираш по средата на живота (между раждането и смъртта; младостта и старостта; разцвета на силите и умората), измежду това, на което сме се надявали и онова, което реално сме получи и вече започва да изглежда като свършен факт…
О.Б: В действителност вече не помня добре „Небесата са далеч и земята също“. Все по-малко, предвид, че запечатаните отрязъци са подложени на безпощадните химически процеси на паметта: наслагване, заместване, разпадане на части, размествания, объркване, замъгляване, изтриване...
M.M : Един ден казах на Орелиен, че все още пазя сценографията, костюмите и реквизита.
О.Б: Помолих Младен Материч да ми даде декорите, за да изуча всички тези дървени панели, врати, прозорци и мебели, които години наред са стояли в един мрачен ъгъл на склада и да опитам чрез тях да си възстановя поне няколко спомена.
M.M: Веднага се съгласих, че Орелиен трябва да работи със сценографията на „Небесата са далеч и земята също“. Да се направи представление въз основа на друго представление ми се стори много вълнуващо.
О.Б: Театърът има своите ограничения. Най-същественото от тях е пространството, с което ни се налага да се справяме с всяка нова продукция. Получава се нещо като палимпсест, тъй като на сцената ние трябва да „пишем“ върху следите на спектаклите преди нас.
M.M: Когато не се играе, едно представление не е нищо друго освен сбор от безжизнени декори, костюми и реквизит, прибрани в кашони като трупове. Когато не се играе, едно представление не е нищо друго освен група актьори и техници, разпръснати наоколо, които си живеят живота и работят по професията си. Да възстановиш един спектакъл означава да възстановиш връзката между всички тези елементи. Именно това е ужасното и красивото в театъра: всяко представление е фундаментално нематериална връзка между фундаментално материални неща.
О.Б: Буквално ми се иска да пиша върху остатъците от „Небесата са далеч и земята също“, като се занимавам единствено с физическите следи, които декорът обозначава.
M.M: Измежду тези частици декор, реквизит, костюми, звуци и светлини, ние можем да пресъздаваме вече съществуващите взаимоотношения, докато успоредно създаваме и нови такива.
О.Б: И през отсъствието или празнината, оставена между тези стени, отново да преоткрием историята на това семейство, този мъж, тази жена, техните деца, техните родители, за да разберем накрая, че историята им е поне мъничко и наша.
M.M: Това съответства както на спомените ми за този спектакъл и неговото време, така и на новата ми ситуация сега.
О.Б: Тъй като сега аз съм по средата.
M.M: Тъй като сега аз съм 25 години напред във времето.
И ние решихме да го направим заедно.“
Орелиен Бори - Младен Материч
Септември 2018
***
Орелиен Бори (р. 1972 г. в Колмар, Франция) e автор, режисьор и артистичен директор на Компания 111.
Орелиен Бори посещава курсове по физика в университета в Страсбург, които го провокират да започне да работи в полето на архитектурната акустика. През 1995 г. попада в творческото студио на Център за цирково изкуство в Тулуза „Лидо“. В Театър „Гарон“ пък се запознава с артиста Младен Материч, който го въвежда в актьорското изкуство. От 1998 г. до 2000 г. е част от театралната трупа на Материч – Театър „Тату“ - като актьор в спектакъла „Одисея“.
През 2000 г. Бори основава Компания 111 в Тулуза. Разработва своя отличителна, хибридна форма на физически театър, съчетаваща цирк, танц, визуални изкуства и музика. Заинтригуван от въпроса за пространството, неговите произведения, които отразяват своеобразната му естетика, се ръководят от науката и са силно зависими от сценографията. Редувайки ролите на сценограф, режисьор, хореограф и дори пластик, Бори започва всяка своя творба като обновление на самата себе си.
Артистичната му работа се подхранва от разнообразни пластични, литературни и кинематографични влияния, разпростиращи се от есето на Хайнрих фон Клайст „За марионетния театър“, през иконата на Баухаус Оскар Шлемер, до актьори от нямото кино като Бъстър Кийтън. Творчеството му черпи вдъхновение и от писатели като Жорж Перек, които надграждат собствените му размисли за пространството, както се вижда от последната му творба “Espæce” (2016 г.), създадена за 70-то издание на фестивала в Авиньон.
Спектаклите му гастролират по света. Международното му признание идва с „План Б“ (2003 г., Театър „Гарон“, Тулуза) и „Плюс-минус безкрайност“ (2005 г., Театър „Види“, Лозана), създадена съвместно с нюйоркския режисьор Фил Солтаноф. Тези два проекта, заедно с “IJK” (2000 г., Театър де ла Диг, Тулуза), съставят неговата „Трилогия за пространството“, която включва представления, вдъхновени от основни геометрични понятия – първото е посветено на обема и пространството, второто изследва равнината и перспективата, а „От плюс до минус безкрайност” прави безкрайни четения на правата.
През 2008 г. спектакълът „Плюс-минус безкрайност“ гостува и в България на второто издание на фестивала Sofia Dance Week. През 2009 г., отново в програмата на Sofia Dance Week, българската публика има възможност да гледа работа на Орелиен Бори и това е „Ерекция“, която той прави заедно с хореографа Пиер Ригал.
През 2007 г. създава проекта “Les Sept Planches de la ruse”, където артистите от операта в Далян се развихрят върху гигантски танграм, следва “Sans objet” през 2009 г. в Театър „Сите“ – CDN, Тулуза, Окситания, (чийто настоящ директор е българският режисьор Галин Стоев), спектакъл с двама акробати и индустриален робот. През 2011 г. в театър “Le Grand T” в Нант създава „Геометрия на каучука“.
През 2019 г. се ражда спектакълът „Спомням си, че Небесата са далеч и земята също“. За тази постановка той използва оригиналните декори от „Небесата са далеч и земята също“, създадени от Театър „Тату“ и ги съчетава със своите спомени, създавайки нова творба, в която поставя под въпрос следите и въздействието на една творба, която ни е белязала. Орелиен Бори е главният актьор в спектакъла, а Младен Материч работи съвместно с него по концепцията и режисурата.
***
Младен Материч (роден 1953 г. в Сараево, по това време Югославия) е театрален режисьор, създател на Театър „Тату“.
Младен Материч създава своя Театър „Тату“ в началото на 80-те години в Югославия и оттогава е автор и режисьор на всичките му продукции. От самото начало актьорите и съмишлениците на трупата са ангажирани с изследването и разработването на нов театрален език. Осъзнавайки, че същността на човешките отношения се крие отвъд измерението на думите и техните значения, трупата превръща действието в основен елемент на своя театрален език. Това изследване върху безбройните източници, които влияят и оформят нашите действия и реакции, води до създаването на форма, в която разнообразието от елементите, съставящи едно театрално представление, бива използвано равнопоставено.
Заедно с други членове на Академията за сценични изкуства през 1984 г. Младен Материч основава нов театър - Открита сцена „Обала“, на който е артистичен директор. Пространството възниква от нуждата на артистите да имат място за осъществяване на своите проекти, посветено на театъра, но в което киното и музиката също имат достойно присъствие. Решителността на артистите, въпреки понякога изключително трудните условия на работа, превръща „Обала” в уникално място за творчество в Югославия.
Продукцията му „Танцът на 80-те“ е представена през 1984 г. в цяла Югославия и е посрещната с ентусиазъм както от публиката, така и от критиката. Спектакълът „Театър на татуировките“, създаден през 1986 г., придобива международна популярност.
През 1992 г. компанията се премества в Театър „Гарона“ в Тулуза. През 1993 г. създава „Празничният ден“ в сътрудничество с Есенния фестивал в Париж и Театър на Бастилията, а през 1995 г. – „Небесата са далеч и земята също“.
Съвместният проект на Младен Материч и Петер Хандке “Pourquoi la cuisine?”, създаден през 2001 г., има голям успех и води до мащабно турне както във Франция, така и по света, както и получава покани от най-престижните театрални фестивали.
5 и 6 април 2023 г.
19:00 ч., Голяма сцена, Народен театър „Иван Вазов“
Създаден през 2019 г., Театър „Гарон“ - Тулуза
Времетраене: 1 час и 15 минути
