17 March 2020

Какво по-добро време да се науча как до го постигна?

Какво по-добро време да се науча как до го постигна?

Има мигове, в които човек, волю-неволю, проверява неприкосновения си запас от крепителни спомени, за да се усети по-силен и смислен, „ненапразен“ в земното си присъствие. Проглеждания, любови, неназовими прашинки, завъртяни от слънчев вятър…

Преживяване, което си остава дълбоко интимно, независимо дали искаме да изречем онова, което сме пожелали или  да го запазим в себе си… Независимо дали то ще ни умиротвори с натрупаното или натъжи с оскъдицата си…

Но си мисля, че сегашното време е и за друго: да се сродим в опорите си, да им се зарадваме, да ги опазим.

Да усетим един към друг незаразени от егоизма обич, милосърдие, усмивка…

За да можем да осъмнем след време не самотни в щастието, че ни има, а в близост с хора, с които взаимно сме си прелели душа и кураж.

Искам да пазя за този ден и думи, и мълчание.

Искам да съм все така щастлив с достойните хора, с които ме е срещнал животът ми.

Искам да ме има в техните спомени за смислени човешки срещи.

Какво по-добро време да се науча как до го постигна?

This website uses cookies to ensure the proper functioning of its features. By using our website, you agree to the use of cookies.