130 клипа, представящи част от литературната вселена на Патриарха на българската литература Иван Вазов ще дадат начало на мащабната кампания на Народния театър през този сезон.
Инициативата „ПРЕПРОЧИТАМЕ ВАЗОВ“, с която най-големият ни театрален институт отбелязва 170 години от рождението на своя патрон, ще стартира на 3 март 2020 г. едновременно в ефира на БНТ, в сайта и Фейсбук страницата на театъра.
Клиповете, в които актьори, интелектуалци, културни дейци, политици, банкери, учени, работници и деца четат избрани откъси от творчеството на Иван Вазов, са заснети от режисьора Борис Радев.
Те ще се излъчват в продължение на над 4 месеца в ефира на БНТ, като началото ще бъде дадено на 3 март. Излъчванията ще продължат до 9 юли – рожденият ден на Вазов, когато ще е и кулминацията на националните чествания – със спектакъла "НОВА ЗЕМЯ“ по едноименния роман на писателя, който ще се играе на откритата сцена на „Театър пред театъра“. Драматизацията на романа е дело на драматурга от Народния театър Юрий Дачев, а режисьор е Бина Харалампиева.
„С кампанията „ПРЕПРОЧИТАМЕ ВАЗОВ“ искаме да припомним на всеки българин, а и на самите себе си, че сътвореното от нашия национален писател, от нашия народен поет е истински необят – духовна история и география на България. То не се ограничава с красивия и вдъхновяващ патос на няколкото стихотворения и песни, които знаем наизуст още от детството си, още преди да сме се научили да четем. Не е и само онова, което изучаваме в програмите по литература. „Под игото“ и „Немили-недраги“, „Опълченците на Шипка“ и „Една българка“ са важни знаци по пътя на националното ни самопознание, но нима „ Великата рилска пустиня“, „Чичовци“, „Към пропаст“ и „Нова земя“, „Отечество любезно“ и „Моят път“ не са? Нима пантеистичната любов на Вазов, която пресътвори българската природа в „Скитнишки песни“ и възпя планините на родината ни не е респектираща? Или могъществото на страстите в историческите му драми? Или личния му пантеон от чувства, открехнат в залеза на дните му в антологията „Люлека ми замириса“?
Словото на Иван Вазов е вградено в червените ни и бели кръвни телца, все едно дали го знаем и искаме или не, то ни държи изправени, насърчава ни в надеждата и ни дава куража, че сме обичани, че сме родени с благословията на своя национален писател. И как да му се отдължим ли – като го четем и препрочитаме“, каза драматургът на театъра Мирела Иванова.