15 March 2020

„О, жив е, жив е българският бог !“

„О, жив е, жив е българският бог !“

„О, жив е, жив е българският бог !“

Само допреди седмица ни се струваше немислимо,
че животът изведнъж ще спре, ще се самоограничи в отговорността и високия смисъл да бъде опазен занапред.

Само допреди седмица не вярвахме в силата и мощта на заплахата, за да й се противопоставим със силата и мощта на своя дух и осъзнатост.

Да, и Народният театър затвори врати: замлъкнаха репетиционните и ателиетата, коридорите, гримьорните, сцените и залите. Народният театър, прозорливо създаден от големите ни, мислещи с далечен хоризонт предци през 1904 година, за да утешава и укрепва българската душа, за да вгражда изкуството като неотстраним знак в нея, е страшен и величествен в настъпилата тишина.

Тишина, която помни големите изпитания, възкръсванията от пепелта на пожари и бомбардировки.

Тишина, която помни и голямата си мисия: да внушава и съзидава любов, да опазва духа и достойнството на нацията, да се покланя на народа си за мъдрото му търпение и жилавата му решителност да се обединява в мигове на заплаха и исторически бури и разломи.

Ние от Народният театър, затворени в необичайната си самота, в болезнената си потребност от вас, зрителите, безценните ни съучастници в целостта на осъществените общи и звездни мигове, искаме да се обърнем към вас, да ви уверим, че днес не е леко за никого, но и че изпитанието сега е пълно с възможности за утре.

Утре да бъдем единни в различието си, в порива си да се докажем и успеем като българска общност, да изоставим разяждащите ни зависти и омрази, да се самоотстраним от омерзенията и нихилизма си и да се вгледаме в светлата и градивна половина на своята същност.

Да изпълним заедно внезапно настъпилата, застрашителна тишина с упование, вяра, добротворни мечти, човечност и самочувствие, че можем да прекрачим изправени благодарение на силния си дух.

Окуражени, вдъхновени и обзети от силата на Словото и патоса на своя поет и патрон на Народния театър
Иван Вазов, ние искаме да вдъхнем кураж всекиму и с неговите пророчески думи:

...Но жив е българският бог. Той нас
в най-мрачни векове пази: пази ни
при Шипка, Сливница, Люлебургаз –
и днес той бди въз нашите съдбини.
И днес той бди въз нас, невидим страж
народен, и не ще да ни остави.
О, жив е българский бог, богът наш
велик, и чудеса за нази прави.

И пак ще одолейм ! И по-висок
ще бъде нашият полет свободни
въпреки всички сили преизподни !
О, жив е, жив е българският бог !

This website uses cookies to ensure the proper functioning of its features. By using our website, you agree to the use of cookies.