„Благодаря“ е единствената дума в света, която има свой ден. Днешният – международен ден на тази толкова семпла и същевременно невероятно мощна дума, способна да отвори заключени врати и да разбие стени, да построи мост и да вдъхне живот.
Ако се вслушаме, вероятно изричаме тази дума десетки пъти на ден, понякога дори без да си даваме сметка за нейната сила, и почти сигурно – без да се замисляме за нейното значение. Благо-даря – дарявам благо, дарявам добро, давам добро, създавам добро...
„Благодаря“ е в нашите поклони и вашите аплодисменти.
„Благодаря“ е в мига, в който вземате в ръце своя билет за театър, и пристъпвате в магическия свят на театъра в притихналата зала.
„Благодаря“ е във вашите очи, когато ни гледате и във вашите мисли, когато се пренасяме заедно във Вселената на духа.
Затова нека в този ден, и в следващите след него, не забравяме да даряваме добро.
Нека не забравяме да благодарим на приятелите и враговете, на самите нас и на вас, на всеки, с когото Вселената ни срещне за добро или за лошо.
Нека да благодарим за всичко, което имаме, колкото и малко да е то.
Нека да благодарим на хората около нас за помощта и разбирането.
Нека да благодарим на театъра за живеца и искрата на истината и изкуството в нас.
Нека да благодарим на всички предани на призванието си хора, с които работим всеки ден в магическото пространство на сцената.
Нека да благодарим на нашата публика за обичта и верността.
Нека да благодарим на нашия патрон Иван Вазов, който в стихотворението си „Благодаря ти, Боже!“ за първи път влага в езика ни тази красива дума.
Нека да благодарим, че сме тук и ни има, защото всеки един от нас в същността си е благодарността на Бог.