27 August, Thursday 21:30 Сцена „Зад театъра“

Част от колекция

Production team:

Production
Ivan Yurukov
„ЧАСТ ОТ КОЛЕКЦИЯ“
 
Театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев
 
Драматизация и постановка - Иван Юруков
Аранжимент - ТЕРПЕНТИНА
 
Участват: Иван Юруков - китара, укулеле, вокал Стоян Младенов - цигулка, вокал Николай Димитров - ударни, вокал Милен Апостолов - пиано, вокал
 
Eдна “прозаична игра”, вдъхновена от стихове, фрагменти и песни на Димитър Воев от книгата “Поздрави от мен Боговете”.
 
Авторът на композицията и режисьор на спектакъла Иван Юруков, участващите актьори Николай Димитров /театър „София/, Стоян Младенов /Малък градски театър „Зад канала“/, и театралният композитор и диригент Милен Апостолов са изградили спектакъл, който „хваща“ зрителя с вглъбеността , но и бунтарския дух на поетичното слово, с пламенното любовно чувство, но и острия сарказъм, с болката от самотата, но и с романтичният поглед към звездите. Богатите настроения на поезията и музиката на Димитър Воев и "Нова Генерация" са поднесени с иронична игра на поетичното слово, допълнено от инструментално изпълнение /китара, цигулка, кахон, пиано/, и онези точно намерени моменти, когато актьорите слагат перука или друг реквизит и вече магията на театралността съвсем нахлува яростно в атмосферата на спектакъла.
“От яйцето на светата птица, голяма колкото слънцето, ще се излюпят момче и момиче. Те ще бъдат брат и сестра, мъж и жена, и ще сложат началото на новото човечество. Имената им са Йон и Ана.”
 
Димитър Воев е роден на 21 май 1965г. в София. Той е създателят, вдъхновителят и концептуалистът на рок-група “Нова генерация” бе художествено явление и последователен новатор, и то не само в областта на музикалния авангард. След неочакваната му смърт в неговите ръкописи бяха открити стотици стихотворения, писма, прозаични игри, сценарии и дори преводи на поезия.
Понякога, когато тягостната обстановка в страната ми дойде в повече чета текстовете му отново. Сякаш ги е писал днес, в опозиция на всички онези неприятни поводи, на които ежедневно ставаме свидетели в България. Текстовете му звучат също толкова актуално, колкото през края на 80-те.
 
 
Пърформансът бе представен за първи път в Галерия “Прегърни ме” в София през февруари 2020.
 
 
 
СТИХОВЕ, ВЗРИВЯВАЩИ НАШЕТО РАВНОДУШИЕ
 
Внезапни размисли по повод спектакъла-пърформанс „Част от колекция“ по текстове на Димитър Воев
На 30 май 2020 г. в Русе един спектакъл – музикално-театрален пърфоманс стана първата театрална проява след двумесечната забрана на културни изяви по повод пандемията. Тази проява се проведе на открито сред руините на римската крупост „Сексагинта Приста“, под звездите и сред архитектурните отломки от минали векове. На този фон, разположили се на малка сцена, обградени от около 50 човека, четирима млади творци по един крайно интересен начин поднесоха спектакъл по стихове от книгата на Димитър Воев “Поздрави от мен боговете“’излязла посмъртно през 1996 г.
Тази майска вечер зрителите видяха и се насладиха не на рецитиране в класически начин на стиховете на един известен в близкото минало рокизпълнител, композитор и поет Димитър Воев /1965 – 1992/. Малката сцена се наелектризира от театрален спектакъл, събрал в едно слово, музика и актьорски превъплъщения в брехтовски стил. Словото и музикалните композиции на Воев от неговия знаменит състав „Нова генерация“, известен през 90-те години , изведнъж в пърформанса получиха нов живот, заблестяха с нова сила. Двадесет години по –късно те отново взривиха равнодушието на зрителите- ефект, който са имали в първите години на 90-те години - началото на голямата Промяна.
 
Авторът на композицията и режисьор на спектакъла Иван Юруков/ от НТ“Иван Вазов“/, участващите актьори Николай Димитров/ от театър „София/, Стоян Младенов/ от Малък градски театър „Зад канала“/, и театралният композитор и диригент Милен Апостолов са изградили спектакъл, който „хваща“ зрителя с вглъбеността , но и бунтарския дух на поетичното слово, с пламенното любовно чувство, но и острия сарказъм, с болката от самотата, но и с романтичният поглед към звездите. И тези богати настроения на поезията и музиката на Воев са поднесени с богатата игра на поетичното слово, допълнено от инструментално изпълнение/ китара, цигулка, кахон, пиано/, и онези точно намерени моменти, когато актьорите слагат една перука или друг реквизит и вече магията на театралността съвсем нахлува яростно в атмосферата на спектакъла. В нейната екстатична чувствителност израства поетът- бунтар, поетът- лирик, поетът-философ, поетът-публицист. Една богата душевност, която постановката успява да изрази много театрално и най-вече атрактивно, използвайки разнообразни средства.
 
Самите изпълнители са си разпределили отделните тоналности на тази поезия и така тя получава зазвучава в една полифония : остро драматико-лиричните нотки в изпълнението на Иван Юруков, публицистично- гневните изблици в тона на Стоян Младенов, сатирико-ироничните нотки в словото на Николай Димитров. Това разнообразие на гласове, маски и тоналности създава и силната енергия на спектакъла.
 
Спектакълът-първоманс прозвуча не само като реквием за един рано отишъл си млад творец, но и като яростно припомняне за духа на една свободолюбива и дръзка творческа натура, от чието бунтарство още имаме необходимост - за да буди нашето равнодушие, за да държи духа на съвременника с открити очи към истината, моралността, правдата.
 
Спектакълът беше организиран от фондация „Димитър Воев – Нова генерация“, и с любезното домакинство на Историческия музей-Русе. В идеята второто представление да се проведе именно в Русе съзирам символика: Димитър Воев и неговият роксъстав „Нова генерация“ през 1989 г. организират голям екорокфест „Спасете Русе!“, с който форум групата се включва в общия протест срещу обгазяването на града от химическите завод в Гюргево. Така че неговото бунтарство тогава е свързано и с протест, който се включва в процесите на новия преход в България.
 
Отидох с нагласата за преживяване на хубави поетични мигове, а спектакълът „Част от колекция“ изведнъж породи толкова много внезапни размисли за поезията, театъра, обществото. Така един млад творец, отишъл си твърде рано от нашия свят, сякаш отново се завърна сред нас, за да изостри сетивата ни към проблемите на съвремието и тяхното остро звучене в изкуството.
 
КРУМ ГЕРГИЦОВ

 

TUMNA ZEMIA from IvanYu on Vimeo.

This website uses cookies to ensure the proper functioning of its features. By using our website, you agree to the use of cookies.