
Гео
Постановъчен екип:
С участието на:
Аделина Желязкова, Албена Ставрева, Александър Кънев, Алиса Атанасова, Бюрхан Керим, Валентин Ганев, Виктория Колева, Георги Сиркатов, Дани Атанасова, Димитър Бисеров, Димитър Илиев, Ева Данаилова, Ели Колева, Зафир Раджаб, Йосиф Шамли, Кети Райкова, Константин Еленков, Кристина Кулиш, Леонид Йовчев, Марин Янев, Мария и Елена Мицкови, Михаил Стоянов, Надежда Колева, Неда Спасова, Павлин Петрунов, Пламен Петков, Росен Гицов, Румен Драганов, Сава Драгунчев, Самуела-Ивана Церовска, Сребрина Георгиева, Стилиян Желязков120 години от рождението и 90 години от гибелта на ГЕО МИЛЕВ
(15 януари 1895 г. – 15 май 1925 г.)
Иван Добчев:
Там, в не така далечната 1925 година, е заровена в общ гроб, засипан с боклуци и трупове на убити кучета, мечтата за една друга, свободна България. От този общ гроб засега сме изровили само череп № 17 с прословутото стъклено око на Гео Милев – поетът, който даде видимост на тази мечта чрез списанията си „Везни” и „Пламък”, през поезията и публицистиката си, в своите рисунки, с целия си 30 годишен живот, обречен на битката със старото, домораслото изкуство на България.
Тази битка беше загубена.
Христо Карастоянов:
… Тази книга, мисля си, не е биографичен роман, а история за двама млади мъже, обсебени от своите идеи и намерения, които в крайна сметка се оказват едни и същи: убеден бунт срещу статуквото. А то става причина да загинат по един и същи начин, погубени от едни и същи хора.
В една и съща нощ…
ГЕО МИЛЕВ:
Светът съществува още само като призрак. Предметът не е вече форма, а безформено сурово вещество: скала, от която Духът чук издялва форми.
Българи! Изкуството е в опасност!
Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър.
Унинието е всеобщо, мъртвилото е безплодно, порабощението на духовете е безизходно и всички погледи очакват спасение. Спасение, което би било чудо.
Всички, до днес управлявали партии, са окончателно дискредитирани в очите на народа. Тяхното безчестие ги обединява в една обща купчина гнила слама, която трябва да се изгори, защото те – всички досегашни „политически дейци” – нямат нищо общо с народа.
Забранено е –
да се говори
да се мисли
да се пише
да се чете, а най-сетне и
да се живее.