Представления

27 ноември, вторник
Голяма сцена - 19:00

Купи билети

Постановъчен екип:

постановка Мариус Куркински
сценография Никола Тороманов

 

РЕЖИСЬОРЪТ ЗА ПИЕСАТА

Сбогом, любов! Не се научихме, не успяхме, не можахме да я задържим. Не сме достойни, не разбрахме как. Но ние обичахме. Сами постигнахме любовта. Човекът откри любовта, после Бог дойде да я докаже. Преживяхме любов, но защо умряхме за нея? Защо сме мъртви в любовта, която никога не отпада?

В тази пиеса Алфред дьо Мюсе е жесток към своите герои. Той им дава любов само за няколко секунди. Само няколко секунди Пердикан и Камий живеят като влюбени на земята. После трябва да се разделят – заради смъртта на Розет, но най-вече заради самите себе си. Любовта е невъзможна заради самите влюбени.

Връзката с времето на Мюсе е, че и в нашия свят миналото вече го няма, а бъдещето все още не е дошло. Сегашният човек виси в нищото и бълнува, че обича. Да, за секунда успява и това е последната жива надежда. Не се шегувай с тази последна надежда за любов. Не се шегувай с това, за което си създаден.

Мариус Куркински

ОТЗИВИ ОТ МЕДИИТЕ

Покъртителен разказ за любовта (в. „Труд“)

Мариус Куркински смесва клоунадата с драматичните мигове на искреност в „параклиса на любовта“. Макар представление от два часа и половина да е рядкост в пестеливия български театър, след антракта нямаше оголени редове. (сп. „Тема“)

Поредният добър режисьорски проект на Мариус Куркински респектира с качествата си. Въздействащ микс на красива сценична символика, неотделима от карикатурните персонажи (сред тях има само два нормални, скътали истината и любовта). Взривната поетичност на Мариус навява едновременно страст и тъга, забъркани с гротескна шутовщина. Безусловно тази красива постановка е най-изисканият дар за зрителите на националния ни театър. (в. „Сега“)

Мариус Куркински постига напоследък непостижимото – отличен ансамбъл, в който всеки владее партията си. И така произвежда своите звезди. (в. „Стандарт“)

Поставена от Мариус Куркински, пиесата придобива друг смисъл. Всъщност нови смисли и безкрайно много двусмислици. Още един шедьовър за любовта. (в. „Политика“)

От фарса и гротеската на Мариус Куркински лъха нещо зловещо. Нещата се въртят около кратък миг на финала, в който любовта се случва. Миг, платен със смърт. Стилът на спектакъла е еклектичен сбор от взаимно изключващи се елементи: решение, отговарящо на днешния претрупан с противоречия свят! (в. „Пари“)

Въздействието, емоционално и сетивно едновременно, тук достига своя абсолют. (в. „Дума“)

Спектакъл на контрастите. Режисьорът оставя знаци и публиката ги разчита заедно с актьорите. В представлението има и философия, и подигравка, и предупреждение. (в. „Монитор“)

Със „С любовта шега не бива“ Мариус прави своята „изповед на едно дете на века“, за което театърът е място, с което шега не бива. Той е сцена, която тематизира фундаменталните християнски категории, спасителен амвон сред плашещото разбягване на личните сюжети. (в. „Култура“)

Галерия