Представления


Постановъчен екип:

режисура Тодор Колев
сценография Чавдар Гюзелев
фотограф Атанас Кънчев

С участието на:

Албена Колева

 

Ако някой търси противоположна гледна точка от тази на Бекет, може да спре търсенето си до Уили Ръсел.
Той е роден на 23 август 1947 г. в Уистън, предградие на Ливърпул.
Родителите му работят в издателство и често го насърчават в четенето. Въпреки това Уили напуска училище на 15-годишна възраст и става фризьор, а по-късно дори открива собствен салон.
На 20-годишна възраст се връща към образованието с намерение да стане учител.
Окуражаван от съпругата си, той се запалва по театъра и започва да пише – първо текстове за песни, а по-късно и пиеси.
Годините на ранната му кариера обикновено са описвани като време, формирало изцяло противоположния му на интелектуалната среда мироглед. Ръсел издига бариера срещу кухата претенциозност и е изпълнен със страст, ентусиазъм и нови идеи.
Критиката, а и самият Ръсел, определят драматургията му като ,,поетика на всекидневната реч”. Героите му обикновено са хора на труда, често поставяни в тежки обстоятелства. Чрез техните действия в своите взискателни към персонажите комедии Ръсел разкрива топлотата на човешките взаимоотношения.
Уили Ръсел несъмнено е оптимист. Не се отклонява от вярата си в доброто и човека, успявайки да ни я внуши с много хумор, което прави творбите му още по-привлекателни.
След първоначалния успех на „Шърли Валънтайн”, през 1989 г., излиза и филмът на режисьора Л. Гилбърт с Полин Колинс в главната роля, който й донася същата година ,,Тони” за най-добра актриса.
Според Уикипедия, свободната енциклопедия, бракът е обществен съюз (институция) или юридически договор между личности, създаващи отношения на родство.
Според Ф. Фелини в брака сценарият и режисурата са дело на мъжа, а диалозите и тонът – на жената.
А Шърли Валънтайн просто се чуди защо някой, който е на 42 години и има възможност да осъществи най-голямата си мечта, поне за малко, не го прави.

„Шърли Валънтайн” е играна за първи път в Ливърпул, театър „Евримен”, с режисьор Глен Уолфорд и участието на Норийн Кершоу.

През 1989 г. получава наградата „Лорънс Оливие” за най-добра комедия, номинация „Тони” за най-добра пиеса и множество други награди и признания.

У нас е поставена за пръв път от Тодор Колев през 1998 г. в Театър 199 с Илка Зафирова в ролята на Шърли.

„Как си” – „Добре съм”! И се правим, че всичко ни е наред, защото зеленчуците са пресни и не ни е хванал грипът, и децата ни са здрави, и си нямат работа с полицията…

Шърли Валънтайн

Галерия

НОВИНИ

събота, 15 декември 2018 г.

ПРЕМИЕРИ

Голямасцена
13/14
XI
Опит за летене
Камернасцена
22/23
XII
Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното)
Сцена„Апостол Карамитев“
20
XII
Среща в Санлис