Питат ли ме де й зората | Представление | Народен театър "Иван Вазов"
Голяма сцена

Питат ли ме де й зората

Времетраене
01 ч 30 м
Възрастово ограничение
Не се препоръчва за лица под 12 г

Постановъчен екип:

Режисьор
Борис Радев

Сценарий и режисура: Борис Радев


Музикален продуцент: Асен Аврамов

 

„Питат ли ме де й зората“ е концерт спектакъл, който предшества 170 годишнината от рождението на Иван Вазов и ще ни направи емоционално съпричастни към високохудожествените постижения на поетичния, театралния и фолклорен гений на българина. 

Като използва въздействието на музиката, танца, песента, комедията, мултимедийните визии и изключителните достижения на най-великите български поети и писатели - „Питат ли ме де й зората“ блести с духовната светлината, която краси нашия народ.

В концерт - спектакъла ще вземат участие звездите на Народния театър: Георги Мамалев, Параскева Джукелова, Дарин Ангелов, Стоян Алексиев, Васил Драганов, Теодор Елмазов и Пламен Пеев, музикално-танцов ансамбъл „Вакали“, Костадин Генчев - кавал, Женски народен хор "Ваня Монева" с диригент Ваня Монева

 

*Обяснение

Стихотворението на Иван Вазов „Де е България“,  написано за „Пряпорец и гусла“, е включено в третата поетична книга на националния ни класик „Избавление“,  отпечатано е на стр.44 в оригинала на първото издание, излязло в Русе през 1878 година.  Поетът обяснява след време пред проф. Шишманов избора си да помести едно по-рано написано стихотворение в третата си книга с думите:  „В „Избавление“ не биваше да тъжа. Аз ликувах за освобождението на отечеството“ .          

Стихотворението „Де е България“ е написано преди повечеот 140 години и е подчинено на законите на някогашния правопис, който включва и други графични знаци. По-късно знаменитият Панайот Пипков написва музика по стихотворението и така то се превръща в една от най-обичаните, знакови български песни, която ни вълнува и вдъхновява и досега. В първия стих на „Де е България“ е двойно е заменено от й кратко, както е и в третия стих – затова и се изписва отделно.    

Нека не оспорваме непрекъснато оригиналния правопис на Патриарха на българската литература

Иван Вазов!  

Този уеб сайт използва cookies („бисквитки“), необходими за функционирането му. С използването на сайта Вие се съгласявате с употребата на „бисквитки“.