от Бернар-Мари Колтес
Роман Должанский
Олег Головко
Александър Лобанов
Тимофей Пастухов
Оскарас Паулинс
Анна Абалихина
Серхей Рилко
Ксения Виниченко
Анастасия Журавлева
Владимир Буртцев
Фрол Подлесний, Павел Минарский, Александър Ражувалов
Филипос Карецос
Александрос Йоанис Хилс
Антон Родионов
Екатерина Якимова
Илия Кузнецов
Ирина Парадная
Ярослава Жива-Чернова
Известната пиеса на Бернар-Мари Колтес „В самотата на памуковите полета“ е написана през 1985 г., четири години преди драматургът да почине от СПИН. Френският театрален изследовател Патрис Павис намира в нея допирни точки с философските диалози на Платон и Дидро, а самият Колтес я нарича „философски диалог в маниера на ХVІІІ век“. Действието се развива „от другата страна на времето" - в тъмните часове на нощта, когато се срещат един Дилър и един Клиент и се оплитат в опасна игра на купуване и предлагане, в която властват страхът, желанието, сексуалността, потиснатата вина и агресията.
Обектът на „сделката“ остава смътен и неназован. Пази се някаква болезнена тайна, която не може не само да бъде изказана, но и смирена с вътрешната мяра за добро и зло, за правилно и неправилно. Диалогът прилича на драматизиран монолог на последователно излагане на философски тези; разменят се реплики и аргументи по правилата на трактат по логика или право. Отвъд привидната непроницаемост на текста - с неговия поетичен език и словесна изисканост - се утаяват темите за любовта като копнеж и невъзможност; за търговията като доминиращ модус на човешки взаимоотношения; за желанието – като нещо срамно, скрито, болезнено и самоунищожително; и в крайна сметка за самотата… Памуковите полета се споменават само веднъж в текста на Колтес. Може би тази прекрасна метафора, в която има красота и обреченост, се ражда по време на неговото последно пътуване до Мексико, няколко години преди смъртта му.
По думите на режисьора на спектакъла, Тимофей Кулябин: „Представлението е за сексуалната перверзия, за скритото желание, което в много днешни общества е наказуемо. На сцената има двама актьори - Ингеборга Дапкунайте и Джон Малкович, но не и двама герои. Зрителите са потопени в подсъзнанието на човек, който физически не присъства на сцената. Той живее в ужасна вътрешна дисхармония, защото е осъзнал, че сексуалното му желание е престъпно. Но това е неговата природа, с която той не може да се бори. Иска да го признае пред себе си, но не може, защото е едновременно страшно и опасно. Случващото се на сцената е проекция на неговото съзнание, на кошмара, в който той се опитва да се помири със себе си. Затова измисля двама персонажи - продавач и купувач, две същности, които се борят. Колкото по-напред отиваме в историята, толкова по-добре разбираме за какво става дума. Актьорите сменят ролите си и след известно време осъзнаваме, че това е вътрешният монолог на един човек. Последният диалог преди трагедията...“
В представлението участват и петима видеооператори, които в реално време снимат случващото се на сцената. Прожектираните детайли се наслагват върху театралната картина. Смесването на живо и пресъздадено времепространство рефлектира раздвоеното съзнание, опита за дистанциране и абстрахиране от реалността, но и нейната тегнеща валидност.
Тимофей Кулябин е роден през 1984 година. През 2007 г. завършва режисьорския факултет на Държавен институт за театрално изкуство в Москва в класа на О. Кудряшов. Още като студент дебютира на професионална сцена с постановката „На Невски проспект“ по Николай Гогол в Драматичния театър в Омск (2006). От 2007 г. работи в Новосибирския академичен театър „Красный факел“, а през в 2015 г. оглавява театъра като става най-младият главен режисьор в Русия по това време. Ръководи театър „Красный факел“ до февруари 2022 г. и през това време осъществява редица постановки, в които предлага радикални съвременни интерпретации на класическите текстове на А. Пушкин „Дама пика“ (2007) и „Онегин“ (2012), с които става лауреат на Националната театрална награда „Златна маска“. А също така „Хеда Габлер“ от Хенрик Ибсен (2012), „KILL“ (по „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер, 2013), „Три сестри“ от Антон Чехов (2015) – спектакъл, отличен с Националната театрална награда „Златна маска“ и „Най-добър спектакъл“ за 2015 г. от Асоциацията на театралните критици, „Процесът“ от Франц Кафка (2016), „Деца на слънцето“ от Максим Горки (2018, лауреат на Националната театрална награда „Златна маска“),„Дивата патица“ от Хенрик Ибсен (2021).
Сред постановките на Тимофей Кулябин в други театри в Русия са: „Шинел. Dress-code“ в театър „Приют на комедианта“ (Санкт Петербург, 2012), „Електра“ (2013), „Иванов“ (2016) и „Счупената делва“ (2020) в Театър на нациите (Москва). Работи и в редица драматични театри в Европа, където е поставил спектаклите: „Livejournal“ (Руски драматичен театър, Рига, 2007), „Колимски разкази“ от Варлам Шаламов (Резиденцтеатр, Мюнхен, 2018), „Нора или Куклен дом“ от Хенрик Ибсен (Шаушпильхаус, Цюрих, 2019), „Госпожица Юлия“ от Аугуст Стриндберг и „Платонов“ от А. Чехов (Дойчес театр, Берлин, 2020 и 2022). През 2022 г. на сцената на театър „Дайлес“ в Рига поставя спектакъла „В самотата на памуковите полета“ по пиесата на Бернар-Мари Колтес с участието на Ингеборга Дапкунайте и Джон Малкович – спектакъл, който още през тази година се отправя на световно турне и може да бъде видян в много различни страни.
Първата си оперна постановка – „Княз Игор“ от А. Бородин, Тимофей Кулябин осъществява през 2009 г. в Новосибирския театър за опера и балет. Втората му постановка в този театър – „Танхойзер“ на Р. Вагнер, провокира през 2014 г. политически скандал, предизвикан от църквата и представлението е свалено. Независимо от това режисьорът продължава да работи успешно на сцените на редица оперни театри като: Болшой театър (Москва), където поставя „Дон Паскуале“ на Г. Доницетти (2016) и „Русалка“ на А. Дворжак (2019), в оперния театър във Вупертал поставя „Риголето“ на Дж. Верди (2017) и „Едип цар“ на И. Стравински (2019), а в Пражката национална опера „Далечен звън“ от Ф. Шрекер (2022).
Във връзка с еднозначната си антивоенна позиция Тимофей Кулябин е принуден да напусне поста главен режисьор на театър „Красный факел“ и всички негови постановки, планирани за следващите години в Русия са отменени. Понастоящем живее и работи в Европа. Предстоят му постановките на „Страх и мизерия в Третия райх“ от Бертолт Брехт (Драматичен театър Талин, Естония) и „Макбет“ от У. Шекспир (Драматичен театър Франкфурт, Франкфурт-на-Майн, Германия).
Ингеборга Дапкунайте е международно призната литовска актриса, живееща в Лондон. Изиграла е множество главни роли в киното, телевизията и театъра.
Участва във филма „Изпепелени от слънцето" на Никита Михалков („Оскар" за най-добър чуждестранен филм, Голямата награда на журито на филмовия фестивал в Кан),
„Катя Исмаилова" на Валерий Тодоровски (награда за най-добра актриса на фестивала в Женева и награда на Руската филмова академия), също и в „Мисията невъзможна“ на Брайън де Палма, „Седем години в Тибет" на Жан-Жак Ано, „Целувката на живота" на Емили Йънг (премиера на филмовия фестивал в Кан), „25 градуса зима" на Стефан Воале (Награда на публиката на филмовия фестивал в Берлин), "L'Affaire Farewell" на Кристиан Карион и "Оccupied", норвежки телевизионен сериал и др.
Театралната работа на Ингеборга включва постановки по целия свят - "Slip of the Tongue" заедно с Джон Малкович в Steppenwolf Theatre в Чикаго и след това в лондонския Уест Енд; "Libra", режисиран от Джон Малкович в Steppenwolf, "Cloaca", режисиран от Кевин Спейси в Old Vic в Лондон, световно турне с Giacomo Variations, главни роли в постановки на Театър на нациите (Москва) от 2013 до 2022 г.
Джон Малкович е добре известен на българската публика американски театрален и филмов актьор, както и режисьор, продуцент и моден дизайнер, който има повече от седемдесет филма в кариерата си. Носител е на двадесет и пет награди, има двадесет и шест номинации, а кариерата му продължава почти три десетилетия и включва всичко - от прочутата драма „Опасни връзки" (1988 г.) през екшън трилърите „На огнената линия" (1993 г.), "Con Air" (1997 г.) и филмовата поредица "Red" до „Да бъдеш Джон Малкович" (1999 г.) на Спайк Джоунс.
През 1976 г. Малкович се присъединява към Steppenwolf Theatre Company в Чикаго. През 1980 г. печели наградата „Оби" за изпълнението си в „Истинският Запад" на Сам Шепърд, което скоро е последвано от дебюта му на Бродуей в „Смъртта на търговския пътник", за който печели наградата „Еми".
През 1982 г. участва в „Трамвай „Желание““ в чикагския театър "Wisdom Bridge". След това режисира копродукцията на Steppenwolf - възродената през 1984 г. пиеса на Ландфорд Уилсън Balm in Gilead, за която получава втора награда „Оби“ и Drama Desk Award. Същата година получава първата си номинация за „Оскар" за най-добър актьор в поддържаща роля за изпълнението си в „Места в сърцето". През 1984 г. печели наградите на National Board of Review, National Society of Film Critics и Kansas City Film Critics Circle за най-добър поддържащ актьор за филма Places in the Heart. Става звезда, когато изпълнява ролята на Валмон във филма „Опасни връзки" от 1988 г. с участието на Глен Клоуз и Мишел Пфайфър, роля, която пресъздава за музикалния клип към песента на Ани Ленъкс "Walking on Broken Glass". През 1994 г. Малкович получава втора номинация за „Оскар" за ролята си във филма "In the Line of Fire".
Джон Малкович продължава да се занимава с по-необичайни роли и филми, сред които „Пътеводител на галактическия стопаджия“; „Беоулф“ и комедията на братя Коен "Burn After Reading" .
Заради таланта си на комедиен актьор Малкович е бил водещ на Saturday Night Live три пъти: през 1993 г. с Били Джоел като музикален гост; през 2008 г. в шоуто участват Джейми-Лин Сиглър, Моли Симс и Джъстин Тимбърлейк.
Също така през 2008 г. Малкович се превъплъщава в образа на Джак Унтервегер в проект за актьор, два сопрана и оркестър от епохата, озаглавен „Адска комедия", чиято премиера се състои в Barnum Hall в Санта Моника. През 2011 г. режисира Джулиан Сандс в “A Celebration of Harold Pinter” в Pleasance Courtyard за Edinburgh Festival Fringe, а през 2012 г. - постановката на новоадаптираната френскоезична версия на „Опасни връзки" за Théâtre de l'Atelier в Париж.
Известен с постиженията си като актьор, продуцент, режисьор и сценарист, Джон Малкович продължава да печели престижни награди в цял свят, включително награда „Еми“ за новинарски и документални филми през 2010 г., специална награда на Московския международен филмов фестивал през 2011 г. за приноса му към света на киното и награда „Независим дух" през 2013 г. През 2014 г. на Международния филмов фестивал в Цюрих му е връчена и наградата „Златно око" за цялостен принос.
Копродукция на Театър „Дайлес“ – Латвия и Екатерина Якимова.
Мениджър на турнето - Flow Projects
Основен партньор на проекта: Blavatnik Family Foundation
Партньори: BORMIO, Flow Projects и Театър „Дайлес“.
Марис Морканс
Времетраене: 70 минути
Премиера: 28 май 2022 г. – Рига, Латвия
Представленията ще бъдат на английски език, а български субтитри ще се излъчват на специални монитори.
Медиен партньор на събитието е NOVA
