Днес, 23 май, се навършват 121 години от рождението на Олга Кирчева – една от любимите български актриси, прекарала повече от половин век в Народния театър.
Олга Кирчева е родена на 23 май 1903 г. Дъщеря е на актьорите Атанас Кирчев и Елена Снежина, които са сред основателите на Народния театър. Завършва театралното си образование във виенския Бургтеатър през 1924 г. След това преминава и през основаната от Николай Осипович Масалитинов Държавна театрална школа при Народния театър, а през 1925 г. става част от трупата на театъра, където играе до смъртта си през 1978 г.
Още от дете Олга Кирчева ежедневно прекарва времето си в Народния театър – най-често гледа репетиции или чете книги в гримьорната на майка си. Нейният голям талант обаче дълго остава незабелязан, дори и след като става част от трупата:
„Петнайсет години бях между артистите в Народния театър, на които „не върви“. Причините „да не върви“ са винаги много и за всеки отделен несретник – различни. Но струва ми се, че най-голямата вина човек трябва да търси преди всичко в себе си. Но ето че един ден съдбата ми се промени – като че бях търпяла и събирала сили само за този щастлив ден: Николай Лилиев ме извика в кабинета си“, спомня си актрисата.
През 1940 г., благодарение на сериозната намеса на Николай Лилиев, който по това време е драматург на Народния театър, Олга получава ролята на Сеньора Фрола в пиесата „Всеки си има мнение“ от Луиджи Пирандело. Това е нейният първи истински успех, след който не само публиката, но и режисьорите разкриват нейните големи артистични заложби.
Периодът между 1950 и 1962 г. е най-активният и успешен в кариерата на актрисата. Освен на театралната сцена, Олга Кирчева участва в радио постановки, в телевизионни спектакли и филми, с които също печели възхищението и любовта на публиката. Актрисата също така е превела множество пиеси и дълги години е работила като преподавател по художествено слово във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Ето как изглежда Олга Кирчева в спомените на своите колеги:
„Когато един актьор притежава богат глас, звучащ чрез безупречна техника и говорна култура, очи, които умеят да изразят всички възможни човешки усещания, ръце, които на моменти стават по-изразителни от самото слово, тяло, което е превърнато в средство, чрез което се изразяват душевно и физическо състояние, то тогава за такъв актьор се казва, че той е театър от главата до петите. И аз мисля, че най-яркият пример за едно такова съчетание е актрисата Олга Кирчева.“
Славка Славова
„В театъра Олга Кирчева вървеше по свой, труден път, без да използва покровителството на родителите си. В младостта си тя не успяваше да получи мечтаните роли. Изяви се с пълна сила по-късно, в ролите на зрели жени. Но никога не се отчайваше, не губеше силата на волята си и желанието за работа. Като творец тя притежава качества, които рядко се срещат. Неуморим интелект, който се стреми да проникне в дълбочината на нещата и следва най-трудните пътища на истината. Когато работи над роля, Олга вниква задълбочено в текста, анализира го до детайли, търси допълнителна литература, сравнява преводи. Иска сама да стигне до същността на образа, до подтекста, който той носи. Упоритост и дълбочина… В период на работа е много интересно да бъдеш с нея – всяка нейна реплика поражда размисъл, от разсъжденията ѝ, от находките на въображението ѝ се чувстваш обогатен.“
Ирина Тасева
Сред най-запомнящите се роли на Олга Кирчева са:
Синьора Фрола във „Всеки си има мнение“ от Луиджи Пирандело, реж. Александър А. Иконографов (сезон 1939/1940);
Чийо в „Златният кинжал“ от Паул Апел, реж. Хрисан Цанков (сезон 1942/1943);
Дойката в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, реж. Стефан Сърчаджиев (сезон 1953/1954);
Амели Петрович във „В полите на Витоша“ от Пейо К. Яворов, реж. Стефан Сърчаджиев (сезон 1956/1957);
Анна Фрилинг (Майка Кураж) в „Майка Кураж и нейните деца“ от Бертолт Брехт, реж. Моис Бениеш (сезон 1961/1962).
Снимки: Архив Народен театър „Иван Вазов”