от Питър Куилтър
Николай Ламбрев-Михайловски
Татяна Иванова
Чайка Петрушева
Николай Ламбрев-Михайловски и Йоана Ламбрева
Слави Георгиев
Аглика Бояджиева, Йоана Ламбрева – гост, Николай Стоименов, Златко Ангелов, Валери Еличов и Стоян Памуков
… Питър Куилтър казва чрез един от героите си в пиесата си: „ Актьорите са най-щастливите, най-тъжните и самотни хора, които някога ще срещнеш…“ Да, след толкова много реализирани спектакли аз като режисьор също бих прошепнал думи с обич към актьорите и самотата им… Играят, плачат, смеят се , разкъсват душите си от името на персонажите. Не, те разкъсват себе си, ако са истински талантливи актьори. Защото не можеш просто „ да „играеш“ друг човек, ти просто го приемаш в себе си и живееш живота му, късайки парченца от себе си и го храниш като орела в оная приказка, за да отидеш на горната земя…“ Питали са ме: „Като си научат думичките артистите и са готови , нали? Но как ги учат тия…толкова много думички? Актьорът знае -думичките се научават, но ролята, театралната игра е нещо много по-съкровено, сложно… Чуждата душа да стане твоя , но и твоята да я обгърне… Нещо като молитвата в църквата, когато вдигнеш поглед към олтара и мисълта, болката или усмивката политат нагоре, нагоре… Това е частица от обричането на оная самота, която актьорът , напускайки сцената притаява…Спектакълът е свършил, ти си сам, тръгваш по пустата улица нанякъде... Сам с ролята в себе си …И с нашата обич. Ако обичаме театъра.
Николай Ламбрев-Михайловски
Стойко Сакалиев
Слави Георгиев
Мария Джолова
