от Дейвид Линдзи-Абер
Борислав Чакринов
Матей Тодоров
Антоанета Кръстникова, Димитрина Тенева, Стоян Памуков, Тихомир Благоев, Невена Цанева и Иван Григоров
Скачането с парашут е прекрасно, казва авторът на тази мъдра пиеса, защото е като живота: … върнат те в нищото и започваш с бясна скорост да падаш право надолу, там, където те чака смъртта, но идва един момент, в който трябва да дръпнеш въженцето, да забавиш падането и да се огледаш наоколо, докато все още можеш.
Как да се държи човек в оставащото му не много време, защото падането, макар и по-бавно, все пак продължава, е темата на този прекрасен текст. Дали да позволим на малкото оставащо време да се изрони между пръстите ни като пясък, или да се насладим на факта, че все още можем да летим?...
С прекрасните ми колеги Тони Кръстникова, Димитрина Тенева, Стон Памуков и по-младите Невена Цанева, Иван Григоров и Тихомир Благоев смело скочихме в това театрално приключение. Елате да ни видите как размахваме ръце, да се посмеете и да поплачете с нас, и дай-Боже вашите аплодисменти да направят силен вятър и ни дадат възможност още дълго да се реем тук, в Бургас, където водата целува земята.
Стойко Сакалиев
Игнат Дяволов
