
по Алексей Салников
Боян Крачолов
Михаела Добрева
Георги Атанасов
Светлана Панчева
Боряна Даракчиева
Александър Кънев, Ненчо Костов, Александра Василева, Валентин Балабанов, Василена Винченцо, Елена Иванова, Надя Керанова, Асен Данков, Иван Николов, Иван Иванов
Романът на Алексей Салников „Петрови в грипа и около него“ предизвиква сензация в Русия през 2016 г., а година по-късно печели наградата на критиката „НОС“ и „Национален бестселър“. Вероятността сценичната версия и спектакълът на режисьора Боян Крачолов да предизвикат сензация е също толкова голяма. Защото сезонният грипен вирус, който е „мотор“ в действието на представлението, не само променя оптиката на всекидневието ни, но и показва, че нищо не е такова за каквото го мислим, и не бива да прибързваме с изводите нито за хората наоколо, нито за случките, нито за живота. Също така и защото героите в това фентъзи приключение между реалността, съня и виденията доказват, че средностатистически хора не съществуват, че всъщност животът и ежедневието на човека, който сам се смята за незначителен и когото никой не нарича с първото му име, човек със скучна и обикновена работа, е изпълнен с чудеса, със скелети в гардероба – живот смешен, страшен, величествен, загадъчен, потресаващ.
Променадният театър представлява тип театър, в който публиката не е ситуирана седнала в зрителната зала, а се придвижва, за да достига до локациите на отделните сцени. Такъв театър предполага и определено ниво на интерактивност от страна на зрителите, поради факта че в повечето случаи няма ясно указани места, на които да се позиционират – те разполагат с много по-голяма свобода в преходите си, в избирането си на гледна точка, в скъсяването на дистанцията с актьорите, дори с присъствието си в отделните сцени. Това театрално преживяване предполага и готовност на гледащия да се остави да бъде воден от актьора, както и да комуникира с него.
Променадният театър в повечето случаи притежава в себе си елементи от сайт-спесифик или имерсивните театрални практики. Сайт-спесифик спектаклите се правят с оглед даденостите, архитектурата и особеностите на дадено пространство, като се стремят да се възползват най-пълноценно от тях. Имерсивните такива, от своя страна, целят пълното потапяне на зрителя в театралното случване – чрез предоставянето на възможност да се взаимодейства с определени елементи от представлението.
„Не търсете сюжет. Търсете си пътя... Не се бавете. Оставете актьорите да ви водят. И не се притеснявайте за знаците - ще ги разпознаете. Не се губете. Театърът може и да е доста страшно място.“
Затова бъдете с удобни обувки и с връхна дреха под ръка.
Николай Димитров-NAD
Стефан Н. Щерев