История | Народен театър "Иван Вазов"

История

1904 година

Васил Кирков в ролята на Хлестаков от “Ревизор” от Н. Гогол, постановка Ив. Попов, 1904 г.

“Един млад народ има нужда от облагородяващото въздействие на сцената. Усещайте се не само жреци на изкуството, но и обществени възпитатели. Великолепната сграда не е още театър. Тя ще стане такава, когато бъде одухотворена от играта на актьора”, с тези думи проф. Иван Шишманов, тогава министър на просвещението, посреща трупата на Народния театър в новата великолепна сграда, открита тържествено на 3 януари 1907 г. За рождена дата на най-стария професионален театър у нас се смята 1904 г., когато първата професионална трупа “Сълза и смях” се преименува на Български народен театър.

 

В модернизираща се София от края на ХІХ век отдавна се говори за необходимостта да се построи специална сграда за държавния театър, която да даде, както подчертава Иван Вазов, по-добри възможности “за бъдещото величие на драматическото изкуство в България”. Още през декември 1898 г. с решение на Народното събрание се създава специален фонд за построяването на сграда за държавния театър, който през 1904 г. вече е нараснал до 350 000 лв. Българската интелигенция винаги горещо е защитавала идеята за създаване на национален театър, като един от първите сред българските интелектуалци е народният поет Иван Вазов, дълбоко убеден, че “театърът е най-достойният способ, чрез който може да се възпроизведе, изтълкува и проведе в народната среда една патриотическа мисъл и да се възбуди в нея въодушевлението и пламенът на решителността и самопожертването”.

1908 година

Сградата на Народния театър, 1908 г.

Театърът е построен по проект на известните виенски архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, които вече са автори на множество театрални сгради във Виена, Одеса, Загреб, Прага, Висбаден, Братислава и други европейски градове, превърнали се в забележителности. Основите са положени на 4  юни 1904 г. на мястото на дъсчения театър “Основа”, където преди това трупата е играла своите представления, а в края на 1906 г. сградата е завършена и струвала тогавашни пари 1 500 000 лв. Залата тогава събирала 900 зрители Интересът към откриването на театъра е изключително голям. Датата 3 януари 1907 г. остава в историята с това, че, възмутени от дворцовия характер на това национално събитие, студентите от Софийския университет освиркали кортежа на княз Фердинанд, тъй като смятат, че откриването на Народния театър се е превърнало не в “народно”, а в “дворцово” дело. За откриването на новия храм на Мелпомена се подготвя специално написания от Иван Вазов пролог “Слава на изкуството” и част от историческата драма “Иванко” на Васил Друмев. По същия повод се обявява и конкурс за написване на българска драма и специална увертюра. Конкурсът е спечелен от Антон Страшимиров с комедията “Свекърва” и от Петко Тодоров с драмата “Първите”, а Добри Христов написва “Тържествена увертюра “Ивайло”.

 

През февруари 1923 г. по време на представлението на “Райна Княгиня” декорите на сцената внезапно пламват. Въпреки, че актьорите, персоналът и публиката се хвърлили самоотвержено да гасят пожара, огънят изпепелил и сцената, и салона. Възстановяването на театъра продължило до 1929 г.  по проект на дрезденския професор Мартин Дюлфер, който издига напълно нова, модерна сцена и оформя театъра в стила на неокласицизма.

 

Последната голяма реконструкция на Народния театър е от 1972 до 1976 г. Основната задача на проекта под ръководството на арх. Иван Тонев и проф. инж. Венелин Венков е да се възвърне първоначалния вид на зданието. По същото време се изгражда и сцеиална Камерна сцена. Цялостното художествено оформление е дело на художниците Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков, който е и автор на завесата на театъра – неугасващия Феникс.

1904-1944

Към основоположниците на творческата трупа на Народния театър принадлежат забележителните актьори Иван Попов, Васил Кирков, Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, Стоян Бъчваров, Атанас Кирчев, Гено Киров, Вера Игнатиева, Шенка Попова, Христо Ганчев, П. К. Стойчев, Теодорина Стойчева, Сава Огнянов, Златина Недева, Константин Сапунов, Борис Пожаров, Елена Снежина, Николина Бъчварова и др. Те оформят така нареченото “първо поколение” звезди на първата ни театрална сцена и блестят с таланта си както в класическия репертоар, така и в постановките на български пиеси, като създават най-добрите традиции на българската актьорска школа. Спектаклите на сцената на театъра са дело на първите режисьори – хърватинът Сергиян Туцич и чехът Йозеф Шмаха, който става главен режисьор и артистичен директор на театъра.

 

За изграждането на творческия облик на театъра голям принос имат Пенчо Славейков, като негов директор, по-късно и именити фигури като поетите Пейо Яворов, Николай Лилиев, Гео Милев, дългогодишният главен режисьор Николай Масалитинов. Именно тези високообразовани интелектуалци превръщат Народния театър от великолепна и забележителна сграда в сърцето на София, в “едно общо голямо училище, достъпно за всички съсловия, възрасти и умове”, по думите на Иван Вазов. В това отношение ролята на Пенчо Славейков е изключително важна и значима за развитието на целия български театър, защото той е убеден, че “националните театри не са заведения, в които се печелят пари или дето се заглавиква публиката с безцелни и безсмислени удоволствия. Това са културни учреждения, за които се само харчи, като за университета, библиотеките и училищата. Целта на театъра не е забавлението. Забавата не е култура. Театърът е висш културен институт, най-висшият за живота на художественото слово на един народ. Държави, които знаят какво правят, знаят и защо поддържат театъра.”

 

След първите стъпки на Народния театър започва процес на засилен интерес от страна на българските писатели към сценичното изкуство, а и ръководството на театъра отделя специално внимание на развитието на националната драматургия. В резултат от това плодотворно сътрудничество се създават едни от най-значимите произведения, превърнали се в класически за българската драматургия: сценичните варианти на „Под игото” и „Казаларската царица” от Иван Вазов, „Вампир” и „Над безкръстните гробове” от Антон Страшимиров, „Боян Магесникът” от Кирил Христов, „Мъжемразка” от Ст. Л. Костов, „В полите на Витоша” от П. К. Яворов и др. В зората на Народния театър първенството на най-много зрители държала пиесата “Иванко” от Васил Друмев. Рекордът за най-дълго играна пиеса принадлежал на вазовите “Хъшове”. Самият Вазов, чието име носи сега Народният театър, не само е автор на много популярни исторически  пиеси като “Борислав”, “Към пропаст” и “Хъшове” или на комедии като “Службогонци” и “Двубой”, но и много обича да посещава представленията на театъра. Той имал постоянно място на втория ред на партера, което е запазено и до днес и е отбелязано като “Мястото на Иван Вазов”. Показателен е и фактът, че и сега постановката на “Хъшове”, е сред спектаклите с най-много зрители в репертоара на театъра.

 

Още от създаването си като първа сцена на България и истински национален културен институт, репертоарът на Народния театър се отличава с богство и разнообразие, с широко представяне както на най-значимите произведения от световната класическа драматургия, така и на водещите съвременни европейски автори – Ибсен, Чехов, Стриндберг и др.

 

Значително място в историята на Народния театър има Владимир Василев, който между 1923 и 1939 г. с няколко прекъсвания е негов директор. Една от заслугите му е назначаването през 1925 г. на актьора от Московския художествен театър Николай О. Масалитинов за главен режисьор на театъра. Със задълбочената си работа над творбите на Йордан Йовков, Ст. Л. Костов, Рачо Стоянов и други автори той има големи заслуги за развитието на българската драматургия. В откритата през 1925 г. школа към театъра той възпитава ново талантливо поколение артисти. През 20-те и 30-те г. в актьорския състав на театъра се включват Владимир Трандафилов, Зорка Йорданова, Марта Попова, Георги Стаматов, Иван Димов, Константин Кисимов, Невена Буюклиева, Петя Герганова, Никола Икономов, Борис Михайлов, Олга Кирчева, Ирина Тасева, Ружа Делчева и др. По същото време в театъра активно работи и режисьорът Хрисан Цанков - ученик на Макс Райнхард, който следва линията на модерния западноевропейски театър. Значителен принос в развитието на сценографията имат художниците Иван Пенков, Пенчо Георгиев, Иван Милев.

 

През 1943 г. към Народния театър се създава Държавна театрална школа. Преподаватели са главният режисьор Н. О. Масалитинов и артистите Георги Стаматов, Владимир Трандафилов, Петко Атанасов. Школата поставя началото на професионалното театрално образование в България. През 1948 г. тя е преобразувана в Държавно висше театрално училище и отделена от Народния театър като самостоятелна институция, която през 1956 г. вече се нарича ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”.

1944-1989

Въпреки идеологическия надзор и стремежа изкуството да бъде подчинено на догмите на така наречения социалистически реализъм в Народния театър и след 1944 г. се създават постановки на високо художествено равнище, най вече по творби на класическата световна и българска драматургия, като ”Фуенте Овехуна” от Лопе де Вега и “В полите на Витоша” от П. К. Яворов, поставени от Стефан Сърчаджиев,  “Дванайсeта нощ” от Шекспир, постановка на Филип Филипов, “Дон Карлос” от Фридрих Шилер, постановка на Кръстьо Мирски, ”Смъртта на търговския пътник” и ”Цената” от Артър Милър, поставени от Моис Бениеш, “Хенри IV” от Луиджи Пирандело, постановка на Енчо Халачев. С успех се играят и произведенията на съвременни български автори, сред които се открояват ”Иван Шишман” от Камен Зидаров, постановка на Николай Люцканов и “Опит за летене” от Йордан Радичков, постановка на Младен Киселов.

 

Театърът продължава да има силна актьорска трупа, водещи фигури в която са Ружа Делчева, Магда Колчакова, Ирина Тасева, Иванка Димитрова, Таня Масалитинова, Маргарита Дупаринова, Славка Славова, Мила Павлова, Андрей Чапразов, Рачко Ябанджиев, Асен Миланов, Георги Раданов, Спас Джонев, Апостол Карамитев, Йордан Матев, Стефан Гецов, Лео Конфорти,Любомир Кабакчиев, Георги Георгиев-Гец и много други талантливи артисти.

1989-2019

Днес Народният театър „Иван Вазов” продължава да е най-значимата и представителна българска театрална институция и разполага с три сцени, постоянна актьорска трупа, в която играят едни от най-добрите български актьори от различни поколения. На сцената му поставят най-интересните български режисьори и сценографи, които създават лицето на съвременния български театър. В репертоара на театъра понастоящем има общо 57 заглавия, които предизвикват интереса на повече от 150 000 зрители. Всеки сезон на трите сцени на театъра се изиграват над 600 представления и се представят около 10 премиерни спектакъла.

 

Народният театър разполага с модерно съоръжена голяма сцена и зрителна зала със 780 места, камерна зала със 120 места и сцена на четвъртия етаж с 90 зрителски места.

Плакати 1890-1904

Към галерия

Годишници

Изберете документ от архива ни, за да го изтеглите в PDF формат.

Този уеб сайт използва cookies („бисквитки“), необходими за функционирането му. С използването на сайта Вие се съгласявате с употребата на „бисквитки“.