История | Народен театър „Иван Вазов“

История

1904 година

Васил Кирков в ролята на Хлестаков от „Ревизор“ от Н. Гогол, постановка Ив. Попов, 1904 г.

„Един млад народ има нужда от облагородяващото въздействие на сцената. Усещайте се не само жреци на изкуството, но и обществени възпитатели. Великолепната сграда не е още театър. Тя ще стане такава, когато бъде одухотворена от играта на актьора“, с тези думи проф. Иван Шишманов, тогава министър на просвещението, посреща трупата на Народния театър в новата великолепна сграда, открита тържествено на 3 януари 1907 г. За рождена дата на най-стария професионален театър у нас се смята 1904 г., когато първата професионална трупа „Сълза и смях“ се преименува на Български народен театър.

 

В модернизираща се София от края на ХІХ век отдавна се говори за необходимостта да се построи специална сграда за държавния театър, която да даде, както подчертава Иван Вазов, по-добри възможности „за бъдещото величие на драматическото изкуство в България“. Още през декември 1898 г. с решение на Народното събрание се създава специален фонд за построяването на сграда за държавния театър, който през 1904 г. вече е нараснал до 350 000 лв. Българската интелигенция винаги горещо е защитавала идеята за създаване на национален театър, като един от първите сред българските интелектуалци е народният поет Иван Вазов, дълбоко убеден, че „театърът е най-достойният способ, чрез който може да се възпроизведе, изтълкува и проведе в народната среда една патриотическа мисъл и да се възбуди в нея въодушевлението и пламенът на решителността и самопожертването“.

1908 година

Сградата на Народния театър, 1908 г.

Театърът е построен по проект на известните виенски архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, които вече са автори на множество театрални сгради във Виена, Одеса, Загреб, Прага, Висбаден, Братислава и други европейски градове, превърнали се в забележителности. Основите са положени на 4 юни 1904 г. на мястото на дъсчения театър „Основа“, където преди това трупата е играла своите представления, а в края на 1906 г. сградата е завършена и струвала тогавашни пари 1 500 000 лв. Залата тогава събирала 900 зрители Интересът към откриването на театъра е изключително голям. Датата 3 януари 1907 г. остава в историята, с това че възмутени от дворцовия характер на това национално събитие, студентите от Софийския университет освиркали кортежа на княз Фердинанд, тъй като смятат, че откриването на Народния театър се е превърнало не в „народно“, а в „дворцово“ дело. За откриването на новия храм на Мелпомена се подготвя специално написаният от Иван Вазов пролог „Слава на изкуството“ и част от историческата драма „Иванко“ на Васил Друмев. По същия повод се обявява и конкурс за написване на българска драма и специална увертюра. Конкурсът е спечелен от Антон Страшимиров с комедията „Свекърва“ и от Петко Тодоров с драмата „Първите“, а Добри Христов написва „Тържествена увертюра“.

През февруари 1923 г. по време на представлението на „Райна Княгиня“ декорите на сцената внезапно пламват. Въпреки че актьорите, персоналът и публиката се хвърлили самоотвержено да гасят пожара, огънят изпепелил и сцената, и салона. Възстановяването на театъра продължило до 1929 г. по проект на дрезденския професор Мартин Дюлфер, който издига напълно нова, модерна сцена и оформя театъра в стила на неокласицизма.

Последната голяма реконструкция на Народния театър е от 1972 г. до 1976 г. Основната задача на проекта под ръководството на арх. Иван Тонев и проф. инж. Венелин Венков е да се възвърне първоначалният вид на зданието. По същото време се изгражда и специална Камерна сцена. Цялостното художествено оформление е дело на художниците Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков, който е и автор на завесата на театъра – неугасващия Феникс.

 

1904-1944

Към основоположниците на творческата трупа на Народния театър принадлежат забележителните актьори Иван Попов, Васил Кирков, Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, Стоян Бъчваров, Атанас Кирчев, Гено Киров, Вера Игнатиева, Шенка Попова, Христо Ганчев, П. К. Стойчев, Теодорина Стойчева, Сава Огнянов, Златина Недева, Константин Сапунов, Борис Пожаров, Елена Снежина, Николина Бъчварова и др. Те оформят така нареченото „първо поколение“ звезди на първата ни театрална сцена и блестят с таланта си както в класическия репертоар, така и в постановките на български пиеси, като създават най-добрите традиции на българската актьорска школа. Спектаклите на сцената на театъра са дело на първите режисьори – хърватинът Сергиян Туцич и чехът Йозеф Шмаха, който става главен режисьор и артистичен директор на театъра.

За изграждането на творческия облик на театъра голям принос имат Пенчо Славейков, като негов директор, по-късно и именити фигури като поетите Пейо Яворов, Николай Лилиев, Гео Милев, дългогодишният главен режисьор Николай Масалитинов. Именно тези високообразовани интелектуалци превръщат Народния театър от великолепна и забележителна сграда в сърцето на София, в „едно общо голямо училище, достъпно за всички съсловия, възрасти и умове“, по думите на Иван Вазов. В това отношение ролята на Пенчо Славейков е изключително важна и значима за развитието на целия български театър, защото той е убеден, че „националните театри не са заведения, в които се печелят пари или дето се заглавиква публиката с безцелни и безсмислени удоволствия. Това са културни учреждения, за които се само харчи, като за университета, библиотеките и училищата. Целта на театъра не е забавлението. Забавата не е култура. Театърът е висш културен институт, най-висшият за живота на художественото слово на един народ. Държави, които знаят какво правят, знаят и защо поддържат театъра.“

След първите стъпки на Народния театър започва процес на засилен интерес от страна на българските писатели към сценичното изкуство, а и ръководството на театъра отделя специално внимание на развитието на националната драматургия. В резултат от това плодотворно сътрудничество се създават едни от най-значимите произведения, превърнали се в класически за българската драматургия: сценичните варианти на „Под игото“ и „Казаларската царица“ от Иван Вазов, „Вампир“ и „Над безкръстните гробове“ от Антон Страшимиров, „Боян Магесникът“ от Кирил Христов, „Мъжемразка“ от Ст. Л. Костов, „В полите на Витоша“ от П. К. Яворов и др. В зората на Народния театър първенството на най-много зрители държала пиесата „Иванко“ от Васил Друмев. Рекордът за най-дълго играна пиеса принадлежал на Вазовите „Хъшове“. Самият Вазов, чието име носи сега Народният театър, не само е автор на много популярни исторически пиеси като „Борислав“, „Към пропаст“ и „Хъшове“ или на комедии като „Службогонци“ и „Двубой“, но и много обича да посещава представленията на театъра. Той имал постоянно място на втория ред на партера, което е запазено и до днес и е отбелязано като „Мястото на Иван Вазов“. Показателен е и фактът, че и сега постановката на „Хъшове“ е сред спектаклите с най-много зрители в репертоара на театъра.

Още от създаването си като първа сцена на България и истински национален културен институт, репертоарът на Народния театър се отличава с богаство и разнообразие, с широко представяне както на най-значимите произведения от световната класическа драматургия, така и на водещите съвременни европейски автори – Ибсен, Чехов, Стриндберг и др.

Значително място в историята на Народния театър има Владимир Василев, който между 1923 г. и 1939 г. с няколко прекъсвания е негов директор. Една от заслугите му е назначаването през 1925 г. на актьора от Московския художествен театър Николай О. Масалитинов за главен режисьор на театъра. Със задълбочената си работа над творбите на Йордан Йовков, Ст. Л. Костов, Рачо Стоянов и други автори, той има големи заслуги за развитието на българската драматургия. В откритата през 1925 г. школа към театъра той възпитава ново талантливо поколение артисти. През 20-те и 30-те г. в актьорския състав на театъра се включват Владимир Трандафилов, Зорка Йорданова, Марта Попова, Георги Стаматов, Иван Димов, Константин Кисимов, Невена Буюклиева, Петя Герганова, Никола Икономов, Борис Михайлов, Олга Кирчева, Ирина Тасева, Ружа Делчева и др. По същото време в театъра активно работи и режисьорът Хрисан Цанков - ученик на Макс Райнхард, който следва линията на модерния западноевропейски театър. Значителен принос в развитието на сценографията имат художниците Иван Пенков, Пенчо Георгиев, Иван Милев.

През 1943 г. към Народния театър се създава Държавна театрална школа. Преподаватели са главният режисьор Н. О. Масалитинов и артистите Георги Стаматов, Владимир Трандафилов, Петко Атанасов. Школата поставя началото на професионалното театрално образование в България. През 1948 г. тя е преобразувана в Държавно висше театрално училище и отделена от Народния театър като самостоятелна институция, която през 1956 г. вече се нарича ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.

1944-1989

Въпреки идеологическия надзор и стремежа изкуството да бъде подчинено на догмите на така наречения социалистически реализъм в Народния театър и след 1944 г. се създават постановки на високо художествено равнище, най-вече по творби на класическата световна и българска драматургия като „Фуенте Овехуна“ от Лопе де Вега и „В полите на Витоша“ от П. К. Яворов, поставени от Стефан Сърчаджиев, „Дванайсeта нощ“ от Шекспир, постановка на Филип Филипов, „Дон Карлос“ от Фридрих Шилер, постановка на Кръстьо Мирски, „Смъртта на търговския пътник“ и „Цената“ от Артър Милър, поставени от Моис Бениеш, „Хенри IV“ от Луиджи Пирандело, постановка на Енчо Халачев. С успех се играят и произведенията на съвременни български автори, сред които се открояват „Иван Шишман“ от Камен Зидаров, постановка на Николай Люцканов и „Опит за летене“ от Йордан Радичков, постановка на Младен Киселов.

Театърът продължава да има силна актьорска трупа, водещи фигури в която“ са Ружа Делчева, Магда Колчакова, Ирина Тасева, Иванка Димитрова, Таня Масалитинова, Маргарита Дупаринова, Славка Славова, Мила Павлова, Андрей Чапразов, Рачко Ябанджиев, Асен Миланов, Георги Раданов, Спас Джонев, Апостол Карамитев, Йордан Матев, Стефан Гецов, Лео Конфорти, Любомир Кабакчиев, Георги Георгиев-Гец и много други талантливи артисти.

1989-2023

Народният театър „Иван Вазов“ продължава да е най-значимата и представителна българска театрална институция. Театърът е със статут на единична архитектурно-строителна, художествена и историческа недвижима културна ценност с категория „национално значение“.

Сградата разполага с модерно съоръжена Голяма сцена и зрителна зала със 780 места, Камерна зала със 135 места и сцена „Апостол Карамитев“ (Сцена на четвъртия етаж) с 90 зрителски места, а от 2022 г. и със сцена „Музите“ (първи балкон), с капацитет 50 места. През всеки театрален сезон се изиграват над 600 представления и се представят около 10 премиерни спектакъла (за театрален сезон 2022/2023 броят на премиерите е 12). В репертоара на театъра са включени около 60 заглавия, които предизвикват интереса на близо 150 000 зрители годишно.

За да осигури достъп на гражданите до богатото си културно наследство, през 2022 г. Народният театър започна изпълнението на проект № BGCULTURE-1.002-0005 – „Скритите съкровища на Народния театър – дигитално достъпни“ и проект № BGCULTURE-1.001-0036 „Международно културно сътрудничество за експониране на театралното наследство“, изпълнявани по линия на програма РА 14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“.

Цел на настоящия екип на Народния театър е устойчивото позициониране на театъра на международната културна сцена чрез разгръщане на международна програма от чуждестранни спектакли, гостуващи на сцената на театъра, и поетапно засилване присъствието на театъра на международни форуми и фестивали. Крачка в тази посока беше и приемането на театъра за член на мрежата „Европейска театрална конвенция“ (ETC) – най-голямата мрежа на публични театри в Европа, в която към настоящия момент членуват 64 театъра от 31 държави.

През театралния сезон 2022/2023, самостоятелно или в партньорство, Народният театър осигури на публиката възможност да съпреживее спектаклите „Аз, която имам ръце по-невинни“ на Загребското актьорско ателие, „В самотата на памуковите полета“ на режисьора Тимофей Кулябин с участието на Джон Малкович и Ингеборга Дапкунайте, „Един кон влязъл в бар“ на режисьора Душан Парижек с участието на Самуел Финци, френския визуален спектакъл „Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също“ на хореографа Орелиен Бори, спектакъла „Животът е сън“ на режисьора Деклан Донелан и сценографа Ник Ормерод, реализиран в рамките на платформата Световен театър в София. В рамките на програмата съвременен европейски театър руският дисидент Тимофей Кулябин, режисьор, канен да работи в цяла Европа, постави в Народния театър спектакъла „Нора“. На Голяма сцена се състоя и водещото театрално събитие на годината – спектакълът „Орфей“ на словенския режисьор Йерней Лоренци. Поканата на Народния театър да поставят свои спектакли на Голяма сцена през сезон 2024/2025 приеха световноизвестните режисьори Джон Малкович, Оскарас Коршуновас и Тимофей Кулябин.

Отново през сезон 2022/2023 Народният театър отправи отворена покана за артистични идеи за спектакли, които да бъдат реализирани на сцена „Апостол Карамитев“ и да станат част от репертоара на театъра. На 18 окт. 2023 г. бяха обявени идейните предложения-финалисти: „НЕЧОВЕК“ на Любомир Колаксъзов и Стефан Иванов; „Съзвездия“ на Радина Думанян; „Хипотетично“ на Галина Борисова, Дарина Стоименова-Стодара и екип. 

През сезон 2022/2023 на публиката беше дадена възможност да се запознае с нови театрални естетики каквито по своята същност представляват авторският движенчески спектакъл на Андреа Гаврилиу „Фиеста“ (сцена „Музите“) и променадният театър на режисьора Боян Крачолов – спектакълът „Петрови в грипа и около него“ по Алексей Салников.

Беше дадено началото и на платформата за дългосрочна съвместна работа за обмяна на идеи и представяне на нови драматургични и сценични тенденции на съвременния театър „Театър +. Театър. Текст. Контекст“. Реализираните в рамките на платформата спектакли са: „Частици жена“ от Ката Вебер, режисьор Крис Шарков; „Хоро“ по Антон Страшимиров, режисьор Василена Радева; „Разходка с Гогол“ по текстове на Н. В. Гогол, режисьор Катя Петрова; „Антихрист, гл.: VIII, X, XI“ по Емилиян Станев на режисьора Стилиян Петров.

Спектакълът „Хага“ на украинската авторка Саша Денисова с режисьор Галин Стоев беше първото премиерно заглавие за театрален сезон 2023/2024 в Народния театър, а през м. януари 2024 г. спектакълът ще се играе на сцената на втория по големина държавен театър във Франция – Théâtre de la Cité, Тулуза.

През м. окт. 2023 г. беше поставено началото на съвместния академичен курс „Театър и философия“, инициатори и организатори на който са Народният театър и СУ „Св. Климент Охридски“.

 

(Последна актуализация: декември 2023 г.)

Плакати 1890-1904

Към галерия

Годишници

Изберете документ от архива ни, за да го изтеглите в PDF формат.

Този уеб сайт използва cookies („бисквитки“), необходими за функционирането му. С използването на сайта Вие се съгласявате с употребата на „бисквитки“.