от Матей Вишниек
Огнян Стамболиев
Николай Поляков
Марина Райчинова
Анна Пампулова
Чакането. Свещената тема на абсурдната драма.
Не са малко мъдреците, които подреждат човешкия живот в три фази: раждане, чакане, смърт. Чакането, в неговите безкрайни варианти – работа, бездействие, бягане на дълги, къси разстояния или на място, пътуване или мечта за пътешествия, здраве или болест, в уюта на природата или в затворено пространство (понякога с решетки) – винаги достига финалната си точка. И това не е нито песимистично, нито оптимистично. Това е просто сблъсъкът ни с времето, което тече неумолимо, без да се съобразява с нашето одобрение или недоволство.
Може би най-смислената еманация на чакането, все пак, е изкуството. Може би. Но то пък, като привилегия само на избрани, неизбежно ражда подсъзнателната ненавист на чакащото мнозинство.
Конфликтът е нерешим, обаче понякога е забавен.
Приятна среща с Матей Вишниек и неговата версия на чакането.
Николай Поляков
През мрачен дъждовен ден в чакалнята на една гара Мъжът с вестника, Старецът с бастуна и Дамата с воала чакат неизвестно какво – може би е влак, може би нещо друго. Малко встрани Мъжът с виолончелото свири тиха, леко досадна мелодия. В началото тримата нямат нищо против музиката. После започват да се питат как той свири без ноти, каква е пиесата, която изпълнява, дали му плащат да свири непрекъснато едно и също. Тихото раздразнение прераства в явно недоволство, по-сетне в крайна непоносимост към другия, към човека на изкуството или просто към човека, който има свой начин на живот, различен и абсолютно непонятен. Остава само виолончелото и въпросът: Какво да правим с виолончелото? Проблемът с човека е решен, но остава проблемът с предмета.
д-р Светлана Панчева
Меглена Димитрова
Янина Петрова
Премиера: 2, 3, 4 и 6 октомври 2020 г.
Какво да правим с красивото? – Култура, 14.10.2020 г.
„Какво да правим с виолончелото“ – театър, концерт, спектакъл, събитие – bTV, 12.10.2020 г.
