по романа на Георги Господинов
Йерней Лоренци
Дино Пешут и Йерней Лоренци
Бранко Хойник
Белинда Радулович
Жига Хрен
Албена Ставрева, Александър Тонев, Анета Иванова, Валентин Ганев, Вacилена Bинченцо, Даpина Paдeвa, Димитър Николов, Веселин Мезеклиев, Константин Еленков, Параскева Джукелова, Радена Вълканова, Стелиан Радев, Теодора Духовникова, Христо Петков
За втори път едно от най-интересните имена на европейския театър словенският режисьор Йерней Лоренци ще поставя с трупата на Народния театър. След постановката „Орфей“ Лоренци се завръща в София, за да работи по романа на Георги Господинов „Физика на тъгата“ (2012 г.). Романът е превеждан на повече от 20 езика, печели престижната международна награда „Ян Михалски“ през 2016 г. и е финалист за Американската награда на PEN за превод, Premio Strega Europeo, наградата на Haus der Kulturen der Welt, наградата „Грегор фон Рецори“ и други. Според списание The New Yorker „истинският стремеж на Георги във „Физика на тъгата“ е да намери начин да живее с тъгата, да ѝ позволи да се превърне в източник на емпатия и благотворно колебание...“. Късометражният анимационен филм „Физика на тъгата“ по едноименния роман (реж. Теодор Ушев) печели множество международни отличия и е сред заглавията в краткия списък за наградите „Оскар“ през 2020 г.
В романа времето не следва хронологичен ред, а е фрагментарно, циклично и преживяно отвътре. „Физика на тъгата“ разказва за начина, по който човекът преживява времето, историята, загубата чрез паметта, емпатията, историите. По разбирането на свети Августин: времето съществува преди всичко в човешкото съзнание, а не като обективен поток. Минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно; паметта променя и огъва времето, а настоящето е крехко и мимолетно.
Книгата е изградена като архив, куфар или лабиринт от спомени. Личните спомени се преплитат със семейната история и колективната памет. Спомнянето се превръща в етичен акт – опит да бъде съхранено онова, което иначе би изчезнало. Паметта не е точен документ на фактите, а нещо нестабилно, фрагментарно и дълбоко емоционално. Тъгата не е слабост, а форма на познание, тихо противопоставяне на съвременността, обсебена от идеята за щастие на всяка цена. Романът е елегия за всичко, което постепенно изчезва. Писането се превръща в опит да бъде спасено онова, което е на път да се изгуби завинаги.
Спектакълът на Йерней Лоренци създава сценична версия, която превръща литературния лабиринт в жив театрален свят от спомени, истории, образи, гласове и тела. В центъра на спектакъла е човекът, затворен в собствения си лабиринт от минало и бъдеще, от страхове и надежди, от самота и копнеж за близост. Митът за Минотавъра се преплита с личната и колективната памет, а отделните човешки съдби образуват общ разказ за поколенията, за изгубеното време и за способността ни да чувстваме болката на другия като своя.
Със своя дълбоко емоционален и ритуален театрален език, Йерней Лоренци изгражда спектакъл, в който ансамбълът се превръща в единен организъм, а сцената – в пространство за споделено преживяване. Чрез музика, лични разкази, спомени и колективно присъствие актьорите търсят онова, което ни свързва отвъд различията: човешкото и общото настояще. Спектакъл за емпатията като форма на съпротива. За човешката нужда да пазим следите на миналото и да мечтаем бъдещето заедно.
Защото, както напомня Георги Господинов, след края на света може би най-важното е да разтворим ръце и да прегърнем другия.
Мира Тодорова
Николай Йорданов
Олга Недялкова, Маринела Сивчева
Николай Димитров NAD
Янина Петрова
Премиера: 6, 7 октомври 2026
Йерней Лоренци започна работа по „Физика на тъгата“ в Народния театър - Култура.Бг, 22.06.2026
