Ния, Катерина, Костанда, Настася Филиповна, Графиня Розина, Раиса Гурмижска и Любов Раневская, Луиза и Ан, Люся, Хералда, Гертруда и Гонерил, Варлаамица и кака Гинка, Масларска и Големанова – всички тези, а и още много други, прекрасни, страстни и страдащи, обичани и обичащи жени са се събрали във въображението и в сърцето на Мария Стефанова.
Как става това? Откъде се появява огнената страст на Настася Филиповна или морната елегантност на Любов Раневская? Откъде извира страданието на Гертруда или желязната воля на Гонерил? Как става така, че г-жа Големанова и г-жа Масларска са едновременно смешни и мили в своята самоувереност? От къде се взема помитащата всичко наоколо енергия на Варлаамица или тихата устойчивост на г-жа Добревич? А очарователната ирония на Графиня Розина?
Това е загадката и мистерията на актрисата Мария Стефанова, която събира в себе си думите на Шекспир и Достоевски, на Вазов, Страшимиров, Талев и Йовков, на Чехов и Островски, на Олби и О`Нийл, за да ги почувства, осмисли и изиграе така, както само тя може. И да изпълни със смисъл, страст и истина същината на актьорската игра, която според Шекспир е – да държи огледало пред природата, да показва на добродетелта нейния истински лик, на порока - неговия образ без украса и на всяко време от историята - неговия верен отпечатък.
ЧЕСТИТА И БЛАГОСЛОВЕНА БЪДИ, СКЪПА МАРИЯ!