07 July, Tuesday 19:00 Chamber Hall Premiere

О, ти, която и да си...

Production team:

Director
Boyka Velkova
Set designer
Nina Pashova
Costume designer
Nina Pashova
Choreographer
Mila Iskrenova

„О, ТИ, КОЯТО И ДА СИ...“

Лиричен колаж за любовта по стихове, писма и спомени на Иван Вазов

от Мирела Иванова

 

Постановъчен екип:

Режисьор - Бойка Велкова

Сценография и костюми - Нина Пашова

Музика - Теодосий Спасов

Хореография - Мила Искренова

 

С участието на:

НЕНЧО КОСТОВ, РАДИНА БОРШОШ, БИЛЯНА ПЕТРИНСКА, ПАРАСКЕВА ДЖУКЕЛОВА, ЕВА ТЕПАВИЧАРОВА

 

Вазов: обичан и обичащ

Първоначално актрисата Параскева Джукелова даде идеята да се направи рецитал по любовните стихове на Вазов, а след това замисълът се разрастна и работата по лиричния разказ за любовта потръгна с невероятна всеотдайност и встрастеност. Интимните стихове на Вазов са най-уязвимата му страна – на първо място от художествена гледна точка. Вазов започва да пише на 19 годишна възраст, вдъхновен от любовта си към Катерина, още няма изграден лирически почерк, няма образци, ако щете, няма и литературен език, и стиховете му са само чувствена стихия. Повечето от тях изгарят при опожаряването на Сопот, а някои оцелели, а също и написаните по-сетне в Русе, влизат в „Майска китка“. Много по-късно, чак през 1919 в личната му антология „Люлека ми замириса“ срещаме изградени, добре структурирани и овладяни интимни стихотворения – но и най-успешните сред тях не достигат по сила и мощ истинските му шедьоври. Интимните стихове на Вазов са най-уязвимата му страна и защото по особен начин сме му отказали тази принадлежимост към чувствената, лична същност на живота, а и той самият е бил повече от сдържан, лаконичен и дискретен по въпроса, тук-там отронва някоя и друга болезнена дума пред проф. Шишманов или в писмо. За личното битие на писателя циркулират само догадки, нездрав интерес към смъртта му и почти никакво разбиране за епохата, мисията, патриархалното възпитание и ценностната последователност, които предопределят огромната му, макар и трепетна от увлечения, влюбвания и вдъхновение САМОТА. Сам и поделен с всички, с народа си. 

„О, ти, която и да си...“ е лиричен колаж, който с много театрално въображение и почтителност се опитва да отговори на въпросите: Кои са обичаните, тайнствени жени, вдъхновявали поета? Кои са жените зад неговата величествена осанка? Какво е присъствието на Съба Вазова, майката, бдяща до края на живота си като орлица не само над своя първороден син Иван, но и над всичките си девет деца? Все пак се знае колко обичан и обичащ е поета – от първата любов с Катерина до залезната – към Евгения Марс, на която посвещава негласно антологията си „Люлека ми замириса“ през 1919 година. Несподелимата любов с покръстената туркиня Пеша в Берковица, на която Вазов дава поетичното име Зихра, като в едноименната, посветена й поема, и разтърсващата, съдбовна среща и двегодишно преживяно щастие с Пелагия в Пловдив са сред знаковите събития в лиричния разказ за поета, одухотворен от много негови стихотворения, откъси от писма и спомени...

Мирела Иванова

 

Драматург на постановката - Мирела Иванова

Асистент-режисьор - Боряна Митева

Художник на плаката и програмата - Янина Петрова

 

Премиера - 7, 8 и 9 юли 2020 г.

 

Представлението не е подходящо за лица под 12 г.

This website uses cookies to ensure the proper functioning of its features. By using our website, you agree to the use of cookies.