„ИДЕАЛНИЯТ МЪЖ“
от ОСКАР УАЙЛД
Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него, обичал да казва с присъщото си остроумие Оскар Уайлд. А как стои въпросът с идеала? С идеала за живот? С идеала на мъжа, с идеала на жената? Във великолепната си комедия „Идеалният мъж” Оскар Уайлд заплита сложна интрига от изнудване, бляскаво настояще и тъмно минало, приятелство и любов, вярност и предателство, за да докаже, че истината рядко е чиста и никога проста. Всички в английското висше общество са убедени, че сър Робър Чилтърн е образец за почтеност, идеалният съпруг и идеалният мъж. Но обстоятелствата изпречват на пътя му красивата мисис Чийвли, която по най-очарователен начин иска от него да извърши доста неочарователни неща. „Идеалният мъж” представя всичко това и още много забавни интриги и комични ситуации с блестящ хумор и проницателност.
“Идеалният мъж” - лека комедия със сериозно съдържание
Идеалът. Идеалът за живот. Идеалът на мъжа, идеалът на жената. Способността да различиш собствената си амбиция и амбицията на близките си от скования облик на невъзможния стремеж на всяка цена да се съхрани Идеалът!
Смятам, че тази комедия е великолепно оръжие, с което може да се подходи към критика на нашето общество. В нея смехът води със себе си неудобството и удоволствието да виждаш как другите правят твоите грешки, а също така е и проводник на една политическа поука, винаги присъстваща в творбите на Оскар Уайлд. И макар времето и културата да са различни от времето и културата в нашия свят сега, в тази пиеса Оскар Уайлд говори за корупция, но и за уважение спрямо другия, което не бива да се смесва със сляпото желание да подчиниш другия на своите желания, а също и за цената, която всички трябва да заплатим за действията си!
Винаги ми се е струвало, че театърът е необикновено средство за общуване. Очарованието и магията на театъра е в това, че една група хора се събират, за да проследят и пресъздадат една история, разказана от друга група хора. И чрез така създадената илюзия се ражда нова истина и своеобразно съответствие с живота на всеки.
Свободата и смелостта на Оскар Уайлд се проявяват и в парадокса, и чрез парадокса. Той се пита какво е любовта, когато тази любов не приема любимото същество такова, каквото е? Пита се и дали грешките в съжденията и присъдите ни трябва да бъдат заплащани на толкова висока цена? Пита се също и дали всеки човек не е направен от изкусно забъркана смес от качества и недостатъци?
В пиесата си Оскар Уайлд подлага на изпитание и всички човешки взаимоотношения, като мъж - жена, баща - син, приятелство, и възхвалява лекотата, лекомислието и свободата на духа.
Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него, казвал той.
Аз исках да обиграя двойствения образ на огледалото, което ни отразява такива, каквито сме, но и леко деформирани и което да ни напомня, че образът е мимолетен и вероятно по-маловажен от съдържанието на една мисъл, а също и опасността от връзката между тях. Исках да покажа грубите и сурови механизми, за да подчертая крехкостта на изтънчеността.
Тиери Аркур
Драматург на постановката - Светлана Панчева
Асистент-режисьор - Олга Недялкова
Художник програмата - Янина Петрова
Художник на плаката - Николай Димитров NAD
Фотограф - Стефан Н. Щерев
Премиера - 18 май 2007 г.
Представлението не е подходящо за лица под 12 г.
Времетраене - 2 ч. 40 мин., без антракт
